Безспорно едно от най-интересните и увлекателни занимания
за любопитните мъници е заиграването им с телефоните на мама или тате. И моят, ненавършил още две годинки, свръхлюбопитко също не прави изключение. Добере ли се до нечий телефон, макар все още да не може да говори, малкият палавник делово го поднася до ухото си и натиска с пръстчета върху клавишите, така както е виждал големите да правят. Лъскавата, светеща, пееща и говореща машинка лесно се превръща в неустоимо изкушение, пред което дори и последното му увлечение – пианото – бледнее. Лошото е, че каквито и да е маневри за пренасочване на вниманието да използвам, дори заместването на истинския мобилен телефон с телефонче – играчка завършва с пълен крах.
Опасенията ми от вредното въздействие на мобилния телефон
върху здравето на малкото дете се потвърдиха с особено голяма голяма сила, след като наскоро попаднах на статия за рисковете, които крие той. Оказва се, че радиочестотните отлагания в мозъка при децата са два пъти повече от тези при възрастните и десет пъти по-високи в костния мозък. Колкото по-малко е детето, толкова по-голяма е опасността. Тези данни ме шокираха и разтревожиха и като потребител, и най-вече като майка. Ето защо считам, че най-доброто, което можем да направим като родители,
за да предпазим децата си от вредните въздействия на излъчваната радиация, е:
• На първо място да ограничим изобщо достъпа на мъничетата до телефоните.
• По възможност да избягваме комуникирането по телефона в присъствието на децата.
• Дори и изключен, да не позволяваме мъничето ни да превръща телефона в играчка.
• Съхранението и местопребиваването на телефоните в детската стая по време на сън е абсолютно недопустимо!
• Да отлагаме колкото се може повече във времето момента, в който боравенето с телефон ще се превърне в необходимост.
• Тогава е и моментът, когато трябва да внушим на малкия човек да провежда възможно най-кратки разговори и да държи апаратчето далеч от главата си.
