След изписването от родилния дом всяка една начинаеща майка се изправя пред най-важното предизвикателство – грижата към своето първо бебе. Въпросите дали ще се справи, страхът от сълзите, обливащи малките очички; притеснението от не винаги доброто настроение на бебето й, често пъти я изправят на предела на съмнението в собствените й сили и способности. Вечерните пристъпи на коварните колики, придружени с бурен мъчителен плач на бебето, нестихващ понякога с часове, стряскат не една майка или един татко, тепърва навлизащи в ролята си на родители.

Така и аз, още в първите седмици, се сблъсках с цялата стихия от емоции на своето бебе, предизвикана веднъж навярно от некомфортното усещане за влага, друг път от чувството му за студено или горещо, а понякога от натрапчиво познатите на всеки родител болки в коремчето.

Ето как лично аз успях да премина през всичките подобни изпитания за мен и моето бебе

Честно казано, първите седмици у дома не бяха никак леки. Умората, която изпитвах в онези първи дни не бе продиктувана толкова от безсънните часове, прекарани до бебето, колкото от психическото напрежение, в което се намирах, от притесненията дали всичко ще бъде наред, ще се справя ли с новата си, може би, най-отговорна,

най-благородна и значима за всяка жена роля на майка

В онези първи дни, в които коликите започваха да прииждат с неочаквано мощните си приливи, а борбата срещу тях, в която на помощ идваха капките, чайчето от копър, триковете с обръщането по коремче и топлите компреси, не винаги даваше очаквания резултат. А безпокойството и излишната паника само усложняваха нещата.

Един ден, след поредните спазми, атакували малкото коремче, аз бързо поставих бебето върху масата за преобличане. Там веднага му приложих масажчетата и упражненията, на които наскоро се бях натъкнала в случайно открита от мен книга за двигателното развитие на бебетата. От механична музикална кутийка в този момент из стаята зазвуча тиха коледна мелодийка – таткото  се бе погрижил за музикалното оформление. За да разсеем малкия хубостник още повече от мисълта и чувството му за болка и раздразнение,

не спирахме да му говорим и пеем

Така, в един миг той утихна, наостри ушички към надвесените над главата му странни бъбрещи фигури, обтегна се блажено, дари ни с най-очарователната усмивка на света и сладко заспа.

Сега, от позицията на майка на бебе на два месеца, смело мога да споделя: от онзи момент нататък не минаваха ден и нощ, в които да не пея или да не говоря... по майчински нежно на своето дете.

А усмивката и радостта, заискряващи с  детско сияние върху пухкавото личице на моя син, всеки път се оказваха най-големият подарък в онези минути на изпитание. Едно истинско възнаграждение за търпението, всеотдайността и обичта на една любяща майка към нейната безценна и незаменима рожба.