Хайде сега вие кажете, или по-правилно казано - напишете:)


Уважаеми читатели, забелязвам, че не го правите:) Добре, тогава аз продължавам смело и "безотговорно” напред по темата за танците и балета:)


Факт е, че още от коремчето на мама бебетата е необходимо да усещат красивата и приятна музика, разбира се, не само нея. Много други фактори също са необходими и влияят за културното възпитание на нашите деца - семейната среда, обкръжението, приятелите ни. Когато мама гледа театър, балет или концерт, когато се разхождат влюбени и нежно прегърнати с тате, тя е спокойна – спокойно е и нейното бебе, което усеща нейните майчини и нежни вибрации. Е, аз не съм първата, която го мисли и споделя, това са го казали далеч по-компетентни хора от мен специалисти в тази област - как, къде и какво е необходимо една майка да направи за собствения си комфорт и спокойствие.

Още от тук се посява семенцето на нежната и културна струна в душите ни, която всеки носи у себе си, но далеч не при всеки е силно изразена:)


Да се върнем обаче към децата, които са като бели листове, върху които ние пишем - било то родители, приятели, педагози, общество. Всички ние се появяваме във всеки един различен етап от техния живот и трябва да успеем да създадем тази приятната атмосфера с любов и внимание, от които те имат нужда, за да растат и да се развиват правилно!

Всяко дете е различно и различно то се развива!!! – казвам аз в духа на стария джедай Йода :)

Има ли правилна възраст, в която децата биха могли да започнат да танцуват?

Лично моето мнение по този въпрос е:

Нека това става на всяка възраст, в която те се чувстват щастливи и свободни да го правят! Важното е да ги има желанието и порива за това! И те да не бъдат ограничавани!

Не бива обаче да бъркаме естествената реакция на бебетата в яслата към звуците, виждайки ги как подскачат весело, докато слушат приятна музика. Не мислете, че са готови за своите първи танцови стъпки:) Ще попитате недоумяващи – за какво става дума бебета, ясла??? Е, и такъв случай съм имала в своята практика, но повярвайте децата на тази възраст не са готови за тези отговорности и дисциплината, която е задължителна в танцовото изкуство и не само при него. Първо, от музиката те чуват само звуци, а за стъпки и движение и дума не може да става! Освен да гледат с празен и недоумяващ поглед, друго не може да очаквате, а и би било неоснователно :) Те са малки сладки създания, които трябват да изживеят своите малки, детски мигове и не бива да ги дърпаме не навреме в живота и хаоса на възрастните!

Отговорна е задачата на истинския педагог да обясни точно на родителите кое е хубаво за тяхното дете. Не бива да се гледа на малчуганите като на поредната такса за месеца, която ще влезе в джоба на учителя по танци!

Няма нищо по-хубаво за един стойностен учител от това да види и усети в очите на децата обичта, признателността и всеотдайността, които той им е давал през всичките години на обучение! От  личен опит споделям, че няма такова върховно усещане на удовлетвореност, когато неусетно си станал част от възпитанието на тези чисти души:) И си допринесъл у тях да бъдат възпитани любов, отговорност, дисциплина и уважение не само към обкръжаващите ги хора, но най-вече към самите себе си!

Да поемат смело и отговорно напред в своето бъдеще като достойни и уважавани възрастни!