Хубавото на местността „Златните мостове” е, че можете да отидете до там не само с кола, но и с автобус 63, който през уикендите удължава маршрута си, за да ви улесни.

В района има няколко заведения, които са неугледни, но затова пък персоналът е троснат и недоволен от живота. Препоръчвам ви да ги подминете и да заведете децата на поляната с люлките, която е на 7-8 минути пеша по асфалта.

След час-два, ако на дечурлигата им доскучее, можете да направите 30-минутна разходка до ресторант „Момина скала”, където също има люлки. Ако малките не искат да вървят и се запънат по средата на пътя като магаре на мост, може да извадите най-силния си коз: „Там има сладкарница”. Да, до ресторанта има отделно помещение, което се явява единствената сладкарница на Витоша, а вероятно и в цяла България на тази надморска височина. Не очаквайте крем брюле и тирамису, но в планината и това е нещо. Скаличките и крем-питите ще ви върнат в детството, а това е безценно.

Всъщност пътуването във времето започва още с разходката до сладкарницата, защото ще минете по пътека, осеяна с много дидактични табели. Ето две от тях: „Апетитът е добър, преяждането – не!” и „Ритмичност в живота и труда – никаква преумора”.

Между другото, това е алеята на билките, която според едно информационно табло е била любима на лечителя Петър Димков. От него научаваме, че киселецът расте из влажни ливади почти в цялата страна до 2000 м н.в. Може да се използва при абцес, акне, жажда, запек и ухапване от насекоми. Игликата пък се прилага при кашлица, коклюш, колики, контузия, както и други заболявания, които не започват с „к”.

Ако след посещението на сладкарницата искате да продължите пътуването във времето, можете да отидете до намиращата се на пет минути хижа „Момина скала”. Пред нея има паметник, напомнящ, че тя е била убежище на членове на бойни групи и нелегални партийни дейци.

Вътре конкуренцията предлага ашуре, мляко с ориз и пържени „филий”. Нямам какво да добавя, ще си изкарате супер. И вие, и децата.