Баща остави дъщеря си да се удави във водата, тъй като прецени, че ако спасителите я докоснат, това ще я обезчести. Случката за съжаление не е сцена от филм, а реалност. Медиите я оповестиха през изминалите два дни, но се оказва, че инцидентът е от преди години. Какво всъщност се е случило - големите вълни край плажовете на Дубай повличат 20-годишното момиче, което започва да вика за помощ. Спасителите са готови да я извадят, но ги спира баща им, който вярва, че ако ръцете на чужди мъже я докоснат, това ще я обезчести.
Бащина любов, силна вяра или решение, за което ще съжалява цял живот?
Не знам какви са очите, които могат да гледат как детето ти изчезва във водната бездна... Нито какво е сърцето, което ще продължи да тупти, след като това на дъщеря ти е спряло... И не искам никога да разбера!
Преди години моя приятелка се записа на курс по оказване на първа помощ към Червения кръст в САЩ. Едно от основните правила беше, че преди да се намеси и ако има възможност, трябва да попита човека дали желае и приема нейната помощ. В някои религиозни общества инцидентите, които се случват, са „по волята божия” и на тази воля не би трябвало да се пречи, дори и да си мислим, че помагаме.
Можем ли да уважим този избор или е твърде тежко?
