Бебе Мишо от ден на ден става все по-бъбрив и "приказлив"
В дванадесетия месец познатите срички, звуци и гукания вече не са носители само на емоция, а са натоварени и с определена информация, смисъл и съдържание.
Интересното е, че уменията му да контактува с нас
и да ни внушава желанията си нарастват с геометрична прогресия. Постига го удивително лесно с помощта единствено на показалче, жест и поглед. Друг път само едно възклицание със съответната интонация е достатъчно, за да усетим и ние чувствата, скрити зад него – радост или недоволство, изненада, любопитство, учудване, нетърпение или възторг.
Ето например, с радостни гърлени звуци
и с вдигнати нагоре и приветливо махащи ръчички малкият домакин поздравява кацналите на перваза гълъбчета.
След само едно изразително "бу-бу"
на всички става ясно, че нетърпеливият мъник е зърнал обувчиците си и настоятелно иска да му бъдат обути. С показалче посочва към крачетата си, за да ни увери в желанието си да пообиколи и огледа владенията си.
Обади ли се апетитът му, категоричното "ам-ам-ам"
идва на помощ. Сигнал, че мъникът е гладен, и трябва да се задейства "отрядът за бързо реагиране".
Разбира се, това са само една малка част от бебешките приоми на Мишо за успешна комуникация с нас, големите. В очакване сме и на първите думички и словосъчетания.
