#Лъжата, чиято истина може да излезе на повърхността години по-късно. Да, когато детето, малко и/или голямо, осъзнае, че е живяло с погрешни представи, разочарованието е пагубно.
"От малка, майка ми повтаряше как баба ми, от страна на баща ми, е зла жена, която не желае да общува с нас, не иска да вижда внуците си и е лош човек. Следователно, изградиш определена представа за тази жена, която съм виждала непринудено един или два пъти в живота си. След като тя почина осъзнах истината и почувствах болка, че собствената ми майка ме е отчуждила от роднина, който тя не е харесвала," споделя Ива, 29 год.
#Сравняването с другите може да доведе до "неизлечими" психически проблеми и изкривявания в начина на мислене. Детето, което се старае всячески да спечели гордостта на родителите си, страда, че другите са сякаш винаги по-добри от него в очите на неговите майка и баща.
"Винаги пред другите хора аз бях гордостта на моите родители. Пред тях аз бях най-добрата, най-успешната и др. (което бе истина), но щом излезем от социалния кръг, поведението се обръщаше на 360 градуса. Никога нищо не бе достатъчно," Анонимно.
#Пренебрежението боли. Не мислете, че децата дори и невръстни не осъзнават, когато не са желани. Да, възможно е причините да са достоверни, но това не дава право на родителите да карат детето им да се чувства отхвърлено.
"До седем годишна възраст живях с баба си, виждах своите родители един път седмично, ако имаха тази възможност. Времето с тях бе така добре премерено, че нямаше начин да излъжа часовника или родителите си, че имаме още време заедно. Имаше дни, когато дядо ми идваше да ме вземе, майка ми му подаваше чантата с багаж и преминаваше към следващия си ангажимент," Вяра, 31 години.
Обичайте своите деца, за да не бива да им искате прошка по-късно. Милосърдие, което може никога да не бъде дадено, тъй като обидата е твърде голяма, а вие не сте се погрижили децата да имат тази сила.
