Моментът, когато се налага да бъдеш силна както никога досега, когато няма друг изход, освен този – да се справиш, се оказваш окована от смазващо чувство на тъга, безсилие и обреченост...

“Казвам се Наталия и преди 4 години родих сина си. Филмите, книгите и хората около мен бяха изградили една розова представа за майчинството. Очаквах прекрасни и вълнуващи дни с бебето и си мислех, че животът ми ще се промени единствено към по-хубаво.

Сблъсъкът с реалността обаче беше болезнен и ме хвърли в тежка следродилна депресия.“

Така започва изповедта на една от стотиците млади майки, попаднали в задушаващата хватка на следродилната депресия. Моментът, когато се налага да бъдеш силна както никога досега, когато няма друг изход, освен този – да се справиш, се оказваш окована от смазващо чувство на тъга, безсилие и обреченост и всеки твой опит да се мотивираш, завършва с още по-болезнено чувство на провал и неспособност да бъдеш онова митично и безгрешно същество – МАЙКА.

Тези първи дни, месеци, а понякога и години в отчаяние са изключително тихи, прекъсвани само от детски рев и някой друг скандал с половинката. Защо ли? Ами, затова не се говори. В стремежа си към порядъчност се боиш дори от мисълта, че може би не всичко е наред. Заглушаваш нашепването на вътрешния си глас, че имаш други, различни нужди. Че имаш право на тях. Та нали най-естественото нещо на света е майчинството, природата за това ни е създала?! А нашите баби как са се справяли? А техните? Какво не е наред с нас?!

След раждането тя не иска да вижда бебето си

Може ли следродилната депресия да е причина за аутизъм при детето?

Всъщност съществува напълно логично обяснение на все по-често срещаното съвременно явление следродилна депресия, състоящо се от няколко компонента:

Вече е сторено - създадена е нереалистична представа за жената-майка-свръхчовек, която работи, развива се, създава, ражда, отглежда поколение, изглежда фантастично през това време и постига всичко с усмивка и нестихваща любов;
Силно разклатени традиционни семейни ценности, водещи до значително сътресение от разликите в начина, по който сме отглеждани самите ние и този, по който отглеждаме собствените си деца, внушаваният социален и психологически модел "трябва да си самодостатъчен", ограбващ природната потребност на жената да отдава, животът в постоянна психологическа и икономическа несигурност;
Откъсване от семейния модел на "гледане" на дете – активно работещи баби, както и често живот без близки – налагащият се модел да се установиш и създадеш семейство в столицата, голям град или друга държава далеч от родното място, което води до невъзможност да повериш грижите на друг дори за час, да получиш помощ и съдействие.
Автоматизиране на бита до степен, в която очакваш, че всичко, включително комплексният и сложен процес по отглеждане на дете, трябва да бъде някак по-подреден, по-лесен, по-бърз и контролируем, в срок.
Издигнат в култ от съвременната популярна психология "здравословен егоизъм" като поведенчески стил, който наблюдаваме сред съвременните баби, дядовци, а и родители... А в крайна сметка потърпевша е майката, от която се очаква единствено "да си гледа детето" , подложена на заплаха от жесток обществен натиск.
Принудителна социална изолация за дълъг период от време в един крайно социален свят, в който да общуваш е норма и решение, в съчетание с драстична промяна на начина на живот от „преди бременността” и този „след детето”.
Зачестяващи проблеми с менталното здраве в резултат от стрес и непреодолени травми от миналото, неглижирани пренатални депресии, за чието отработване никога не стига времето в нашия забързан свят на жонглиране с кариера и личностна реализация в надпревара с т. нар. „биологичен часовник”.
И, разбира се, не на последно място – сложни биохимични изменения в тялото на родилата жена, изразяващи се в бурни колебания на хормоналните нива, които пък имат пряка връзка с проявеното емоционално реагиране към ежедневните предизвикателства, които съпътстват живота на младата майка.

Убедена съм, че пропускам още съществени предпоставки причини за отключването на това изключително тежко душевно състояние, през което минава огромен процент от съвременните майки. Знам обаче със сигурност няколко неща – много от нас не познават същността и дълбочината на проблема. Голяма част от нас нямат желание да разберат. Защото жените, майките, суперчовеците са се справяли винаги с всичко. Най-често съвсем сами.

Следродилна депресия - Кортни Кокс, Брук Шийлдс и други пострадали

Най-важно е да повярваш, че няма нищо страшно, не си лоша майка и/или лош човек и това не се случва само на теб

Не можем да променим света, в който живеем, но можем да говорим за него – реален, такъв, какъвто е, с всичките му спорни очаквания, отговорности и нови роли, с които ни е наградил. Да мислим, да пишем, да анализираме, да питаме и да не съдим, защото „Я се стегни! Вече си майка!” очевидно не лекува от следродилна депресия.

Ще завърша с един коментар на една от многото майки, преживели ужаса на следродилната депресия: „Същите симптоми плюс постоянен плач в банята (понеже се срамувах да ме видят). Не знам как излязох от това, но благодаря на Бог, че ме избави!”. Останалото оставям на вас.

Още материали от Лазарина Колчагова можете да прочетете в блога й innesspress.com