По книжарниците вече е новата детска книга с приказки на популярния сценарист, телевизионен водещ и журналист Иво Сиромахов. Подобно на първата му книга за деца – „Малки приказки” – и „Приказки от планината” съдържа множество цветни илюстрации на младата художничка Милослава Найденова.

Снимка: Сиела

Илюстрирана книга с 19 топли истории за деца от Иво Сиромахов излиза броени дни преди Коледа. След като през 2016 г. популярното лице от телевизионния екран изненада малки и големи с първата си книга за деца „Малки приказки”, две години по-късно четем още интригуващи истории за малчугани в новата му книга: „Приказки от планината”.

Този път Сиромахов ни среща с чернокосата принцеса Тилия и белобрадото джудже властелин на магиите Сами, които обитават изолирания стар замък на северния склон на Синята планина и с красивата водна фея Мирея от малкото езеро в Заешката долина, която среща обичащия книги студент Фердинанд. Разказва ни за най-страхливото дете на света – принц Мики, и огнедишащия дракон и за кълвача и еленчето, които решили да изпреварят Дядо Коледа и да изненадат всички животни в гората с подаръци преди Коледа, а на всичкото отгоре ни въвлича и в щурата война на зеленчуците!

Илюстрациите и графичната концепция на „Приказки от планината” са на Милослава Найденова, чиято работа с четката е добре позната на почитателите на книгите чрез корицата и илюстрациите на „Малки приказки”.

„Приказки от планината” е втората книга на Иво Сиромахов, която излиза тази година, след като напролет писателят зарадва феновете си със „Скарлет+Иво=ВНЛ”. Сред другите му книги за възрастни срещаме още заглавията „Шекспир 3D”, „Пълни събрани дневници и нощници”, „Българско радио”, „7 жени”, „Моят таен любовен живот”, сборника с пиеси „Любовни истории” и други.

Прочетете откъс от „Приказки от планината” от Иво Сиромахов, издадена от "Сиела".

Снимка: Сиела

ПОДАРЪЦИ ПРЕДИ КОЛЕДА

Месец преди Коледа в гората заваля пухкав сняг и всички пътеки побеляха. Повечето живот­ни се затвориха в хралупите си на топло, палеха печките и изобщо не излизаха навън. А еленчето обикаляше къщичките им и ги разпитваше дали имат нужда от нещо. 

– Имате ли си достатъчно храна, госпожо? – по­пита eленчето катеричката. – Ако нямате, мога да ви донеса. 

– О, благодаря ти, еленче – каза катеричка­та, – събрала съм много жълъди и лешници, ще ми стигнат до края на зимата. Но ако можеш да ми донесеш малко дърва за печката, ще съм ти много благодарна. Страх ме е да излизам в това време. Миналата година баба ми се подхлъзна на леда и си счупи крачето.

– Веднага ще донеса дърва – каза еленчето, събра няколко нападали клона, натовари ги на шейничката си и ги закара в къщичката на ка­теричката. Шейничката на еленчето беше мно­го стара, останала още от дядо му и беше малко счупена, но все пак му вършеше работа.

После еленчето се отби в заешката хралупа. 

– Имаш ли нужда от нещо, Зайо? – попита еленчето. 

– Да – каза заекът – нещо ме боли гърлото тия дни, а ми е свършил чаят. Може ли да ми до­несеш малко чай отнякъде?

Еленчето му донесе чай от горски билки, а заекът в знак на благодарност го почерпи с мор­ков.

Един ден кълвачът извика при себе си елен­чето и му каза: 

– Скоро ще е Коледа. Искаш ли да направим изненада за животните в гората?

– Искам! – зарадва се еленчето. – Каква из­ненада?

– Ще направим подаръци за всички и ще им ги раздадем още преди да е дошъл Дядо Коледа. 

– Ихааа. Това е чудесна идея – подскочи елен­чето.

– Само че трябва да я пазим в тайна – обясни кълвачът. – Никой освен мен и теб не трябва да знае какво сме намислили.

Двамата приятели се уговориха да правят по­даръците нощем, докато всички в гората спят.

Започнаха да ги майсторят, работиха здраво по цели нощи и два дни преди Коледа всички по­даръци бяха готови. Натовариха ги на шейнич­ката на еленчето и тръгнаха да обикалят из го­рата. 

На другата сутрин пръв се събуди таралежът. Излезе от дупката си и видя голям пакет, вързан със синя панделка. 

– Я, какво е това? – учуди се таралежът, развърза панделката и отвори пакета. Вътре имаше футболна топка. Таралежът толкова се зарадва, че веднага започна да играе с нея върху снега. 

После се чу весело подсвирване от клона, на който живееше врабчето. Някой беше оста­вил пред гнездото му топло шалче, с което да си връзва шийката в студените зимни дни. 

Заекът намери пред къщичката си колело, лисицата – нова кукла, а жабата – тромпет. Ме­чокът получи полицейска кола с истинска алар­ма, а сърничката – къщичка за принцеси. Бу­халът пък като най-учен в цялата гора, получи дебела книга с приказки. 

Животните се радваха на неочакваните по­даръци и цял ден се чудеха кой ли им ги е до­несъл. А кълвачът и еленчето се бяха скрили зад едно дърво и тихичко се смееха. Бяха работили много по цели нощи, но не се чувстваха уморе­ни, а щастливи.