"За да съдим за детето справедливо и вярно, не трябва да го пренасяме от неговата сфера в нашата, а сами да се преселим в неговия духовен мир." Николай Пирогов
Бе прохладна септемврийска вечер
Капчици ситен дъждец се плъзгаха по дланите ми. Побързах да се скрия под близкия навес на църквата. Носталгична тишина, всяваща смут и самотност, се бе вкопчила във въздуха. На няколко метра разстояние от мен под дъжда – един баща и едно дете. Мъничето изглеждаше 4-5 годишно. "Глупак! Идиот! Нищо няма да излезе от теб! Същия си като майка си! Каквото кажа аз, това ще правиш!”, дочух думите на младия мъж. Потресена?! Уплашена?! Това наистина ли се случваше?! Стоях под навеса... без да можех да си поема дъх...
Кратко мълчание и... сърцето ми се сви
След шамара детето сякаш се смали, стана още по-мъничко отколкото беше, то почти се стопи под мощната десница на баща си. Сви се в хълцащо усамотение, с гласче, пропито от тъга... и утихна... като птиче..., затворено в клетка.
После... продължиха по пътя си
Без никой да пророни дума... А думите в душата ми напираха... напираха да изкрещят... да изкрещят спотаилия се гняв и... болка... Студено е... Капчици ситен дъждец се плъзгат по дланите ми...
За бога... това е дете!
Цял един свят, пълен с рози, надежда и звезди можеше да рухне.... Къде отиваше то? Какво беше детството му? Какъв живот го очакваше? Не знам. Едно малко невинно хлапе! Познавах толкова татковци, които се разтапяха пред мъничетата си. Подобно отношение обаче, демонстрирано при това на улицата, за мен бе непонятно.
Детската душа е сама по себе си цял един космос!
Истинен и безметежен, изпълнен с чиста искряща радост, с очаквания и любов, с мечти и вяра... в чудесата, в красотата, в добротата. И може би поради всичко това е и толкова лесно уязвим. Безумие, граничещо с жестокост е поведението, на което в онзи миг станах неволен свидетел.
Ще си позволя да цитирам една велика мисъл на Николай Пирогов:
"За да съдим за детето справедливо и вярно, не трябва да го пренасяме от неговата сфера в нашата, а сами да се преселим в неговия духовен мир". Тогава със сигурност ще прозрем в кристалната чистота на детската душа, в удивителната същност на детската вселена.
Най-важно е ние, родителите, да съхраним оптимистичната й сърцевина,
да осъзнаем детето не като наша собственост, а като благодат и чудо на природата, като най-висш и безценен Дар.
