Дъщеря ми ме удря, когато й забраня или не й дам нещо. Повтаря плесниците и ритниците, когато й кажа да не го прави. Говоря й много за удрянето, за болката, преструвам се, че плача, но спира да го прави само временно. Как да постъпя?
Тази ситуация е позната на много родители. Децата започват да проявяват агресия към роднини или други деца, дори да нямат личен пример за това в дома си. Още от около 2-годишна възраст малките сладурчета, които иначе радват мама и тате с ежедневни нови думи и изрази, могат и доста да ги притеснят със силни шамари. Проявата на агресия е етап от детското развитие, през който минават повечето деца и е типично за тази възрастова група. От тази гледна точка, не бива да се притеснявате, че с малчугана се случва нещо нетипично. За съжаление, някои периоди се превръщат в навици. Реакцията до голяма степен зависи и от възрастта на детето. При всички положения имате избор - да изчакате периодът да мине или да направите нещо по въпроса своевременно.
Какво да направим, когато детето ни удря?
Не го удряйте!
Това е първото и най-важно нещо, което не бива да правите. Не допускайте вашите нерви да вземат връх. Все пак се опитвате да научите детето си да не бъде агресивно и да не удря. Няма как да го постигнете, ако правите същото!
Вмести удар - прегръдка
Вмести удар - прегръдка
Следващият път, когато детето иска да ви удари, незабавно му отвлечете вниманието с нещо приятно - някаква игра, която харесва или любима играчка. Ако това не проработи – заменете удара с прегръдка. Може да хванете ръката на детето и да му покажете как да ви погали нежно по лицето. Включете игри с ръце – учете имената на пръстите (палец, показалец и т.н.), „Дай ми, бабо, огънче!”, песничката „Хей, ръчички!” захане ли да ви удари, поставете своята ръка срещу неговата и кажете „Дай ми пет!”. Измислете и други активности, с които да покажете на детето какво друго може да прави с ръцете си, вместо да удря.
Заявете ясно, че в дома ви не се допуска насилие
Казвайте „Ние не се удряме!” всеки път, когато детето го направи или заплашва, че ще го направи. Много често малчуганът не влага никакво чувство в това движение – не е нито изнервен, нито ядосан. Замахването е просто някаква реакция, която бои заменил и с друга, ако се сети. В такава ситуация това изречение и малко по-строг тон, който малкият да регистрира, биха проработили.
