Как се казва вашият Герой от приказките?
Ралица Стоянова и Виктория Петрова
Приказката
Ралица и Виктория научиха за коварната болест (левкемия), на 4-годишната Габи от презентацията в нашето училище, в което учи по-голямата сестра на Габи, която също се казва Виктория.
Още на другия ден се свързват с бащата и разбират, че е събрана нищожна сума за необходимата трансплантация – 320 лв. и 30 евро от нужните 250 000 евро. Той им разказва подробно цялата история. Трогнати, спонтанно решават да му помогнат.
Започват с поставянето на касички във всички русенски училища и на много други места.
Обикалят заведения, фирми, аптеки и банки с молба за помощ. Някои се отзовават, други ги гледат с недоверие или ги гонят, но те не се отказват.
На 6 април успяват да издействат разрешение от общината и организират протестно шествие срещу безхаберието на държавата спрямо болните деца. Въпреки пролетната ваканция, успяват да съберат около 100 ученици, които скандират „Да спасим Габи!”
Намират контакти с различни политически и водещи телевизионни фигури, които се опитват да им помогнат по някакъв начин след отказа на Фонда за трансплантации да отпусне пари за Габи.
Дават интервюта с едничката цел – повече хора да научат за малката Габи и да й помогнат.
Свързват се със "София-прес" и сами организират в сградата на БТА на 8 април от 11 часа пресконференция „Да дадем шанс да не угасне детският живот на Габи от Русе”. Кметът на град Русе – г-н Божидар Йотов непрекъснато е в течение на техните действия и помага с каквото може.
Въпреки отказа на Фонда за трансплантации да отпусне пари за Габи, те продължават. Решават, че щом държавата отказва да спаси Габи, те, учениците, ще го направят. Използват своите контакти от Фейсбук и призовават младежи от цялата страна да се включат в тяхната кампания. На 15 април отново организират благотворително шествие по улиците на Русе.
С всеки изминал ден все повече деца се присъединяват към тях. Получават писма от различни краища на България – Видин, Ветрен, Вятово, София, в които пише как децата с трепет пристигат сутрин в класната стая и стискат в ръчичка обещаното „За Габи”.
Учениците от начален курс сами изработват картички, които предлагат на роднини и съседи и внасят с гордост на свое име парички в дарителската сметка на Габи.
В София на 20 април се провежда благотворително шествие за Габи от НДК до Храм-паметника Александър Невски. Молят приятели, живеещи в Канада и Англия да се включат и те със своите близки в кампанията за Габи. Всеки ден пишат писма до всевъзможни институции и телевизионни предавания, с молба за помощ, които почти винаги биват изтривани, без да са прочетени дори.
Но те вярват, че с много упоритост ще постигнат желаната цел – да спасим нашето слънчице.
Между многобройните срещи и телефонни разговори намират време да разведрят бащата и каката, и да успокоим майката , които не знаят какво да сторят, за да намерят пари за трансплантацията на костен мозък, която е единственият шанс на Габи да живее.
Организират 2 благотворителни концерта на 20 и 21 април, в които се включват с огромно желание ученици от повечето училища и различни танцови, певчески и театрални групи.
На 29 април се провежда рок-концерт – отново за Габи.
На 30 април по тяхна молба се излъчва благотворителна прожекция на нашумелия български тийн филм „Теб чаках”.
На 3 май се провежда благотворителен концерт на Пайнер, който е изцяло организиран от тях – певици, билети, охрана, реклама, плакати.
През изминалия месец с цялото си сърце призоваваха хората да бъдат активни. Запознават ги с проблема и ги приканват да помогнат, защото всеки може да е полезен. И един лев, но дарен от милион добри хора, може да спаси дете! И едно телефонно обаждане! И една запалена свещичка! И една добра дума!
Усилията им не са напразни. На 20 април Габи излетя с цялото си семейство за Рим, където е настанена в клиника и веднага започва нейното лечение.
Всяка вечер се чуват със семейството и се радват, че малкото слънчице е в добри ръце.
Те вярват, че Габи ще оздравее и ще прекрачи след 3 години прага на нашето училище като бъдещ първокласник.
Номинацията ни е изпратена от Добромира Николова.
