Да! Трудно е!
Казвам аз, която отглеждам детето си сама. Тук става въпрос по скоро за тези родители, които не са получили нито грам морална или финансова подкрепа от бившите си половинки. Тези, които по един или друг начин са останали "сами” в отглеждането на детето си. Слагам в кавички думата "сами”, защото предполагам се разбира за какво говоря. Около тези родители винаги ще има хора, които помагат, но отговорностите и възпитанието пада изцяло върху техните плещи!
От личен опит казвам на тези майки, които са решили да отглеждат сами децата си, че не е невъзможно, но е доста трудно.Основните причини са, че се налага да се справяте с абсолютно всичко сами – да вземате решенията, да си носите отговорностите, работата става двойна, а има и куп други ангажименти, за които в началото не сте се замисляли.
В този случай трябва искрено да се молите и да се надявате да имате подкрепата на своите родители. Без тяхната помощ и в моя случай едва ли бих могла да се справя с отглеждането.
На самотния родител се налага да бъде и баща и майка. Ако мама (или татко) е единственият източник и на любов , и на дисциплина, е нужно много повече внимание (особено в тийнейджърска възраст), когато момчето започва да става мъж и, когато момичето започва да става жена.
Постоянно трябва да превключвам – да бъда ту строга, ту нежна. Много е уморително. За двама родители е по-лесно – момчето може да се боричка с баща си, като същевременно знае, че майка му продължава да го обича (и обратното). Ако обаче имате партньор, който ви противоречи или подкопава усилията ви да въвеждате дисциплината по-добре се радвайте, че отглеждате детето си сами. Специалисти съветват, че както при самотните така и при двама родители е хубаво да има така наречените ментори, които обичат децата ви и им се радват искрено. Менторите играят важна роля в живота децата особено на тийнейджърите. За детето той е специален и детето е специално за него.
Едно четиринайсет - шестнайсетгодишно момче или момиче не винаги слуша родителите си, но виж менторът е нещо друго. И родителите са тези, които трябва да направят така, че детето да има наставници и да участва в техния подбор.
Това са приятели, които правят така, ”...че децата ви да се чувстват добре дошли в домовете им, от време на време да ги „сритват по задника” и да ги изслушват, когато нещата у дома са малко напрегнати...” *
Никой родител не става сутрин с мисълта да направи деня на детето си невъзможен, да му крещи, да избухва, да го дразни и да си образуват взаимно нерви.
Винаги съм си казвала - Днес ще е страхотен ден и няма да има разправии с детето. Е, да, ама не! Незнам какво се случва, но въпреки добрите ми намерения, пак се стига до война. Пак се казват неща, които не са приятни нито за мен, нито за сина ми.
Реших, че това не може да продължава повече. Започнах да чета книги и статии по тези теми, да се информирам и разбрах, че имам какво да науча.
Изписано е толкова много по тези въпроси, че понякога се чувствам объркана и се питам: как трябва да постъпя в крайна сметка? Все пак да не забравяме, че да бъдеш добър родител се учи цял живот. Това е труден, но не и невъзможен процес.
Родителите трябва да са готови да се съобразят с особеностите на всяка отделна възраст на детето си. За себе си успях да отсея няколко важни неща, които да ми бъдат полезни. Разбира се, действам стъпка по стъпка, защото в противен случай рискувам да загубя себе си в изкуството да възпитавам правилно, да се вманиача и накрая да направя едно голямо – НИЩО!
Тръгнах из магазините, за да търся книги, които биха могли да ме насочат най-правилно във възпитанието на моето дете.
Първото на което попаднах беше бестселъра на австралийският семеен терапевт Стиф Бидълф "Как се възпитават момчета”, който в по-горните редове цитирах. Горещо я препоръчвам! Защо точно нея ли? Защото беше с най-простичкото, но точно заглавие. А и сметнах за необходимо, че трябва да купя това, от което в момента имах крещяща нужда. Тази книга много ми помогна - уверявам ви. Авторът разграничава три ясно очертани етапа в развитието на момчетата: от раждането до 6-годишна възраст, от 6 до 14 години и от 14 години до зрялост!
Дава конкретни препоръки както за майките, така и за бащите, за родителите, които сами отглеждат децата си, и т.н. Книгите от поредицата "Как се възпитават момчета” и "Как се възпитават момичета” са написани леко и разбираемо. Не се налагат мнения, а само се дават насоки за възпитанието. Защото, в крайна сметка, възпитанието на децата е в нашите ръце.
Не се превръщайте в роби на децата си.Нека на подрастващото дете стане ясно кой все пак командва парада. Внимавайте да не се обърне ситуацията.
Ще си позволя да напиша за вас това, което помогна на мен самата:
1. Като съвсем малки те са толкова гальовни. А в този момент ние сме предразположени да угодим на всичките им капризи. Бъдете внимателни - това може да доведе до сериозни последици.
2. Изкуството да общуваме с децата.Трябва да знаем, че не е важно само какво ще кажем, а как точно ще го кажем.
3. Когато детето желае да сподели свои проблеми, то търси помощ или защита. Ако искаме да не ни отговаря на запитванията само с да или не, хубаво е да задаваме въпроси, които започват с "Как”, "Какво”, ”Разкажи ми”. Така насърчаваме детето да споделя отворено своите мисли и чувства, да говори за нещата, които го разстройват и т.н. Въпросът „Защо?” не е особено подходящ. Наблюдавала съм детето си – това го кара да заема защитна позиция. То инстинктивно усеща, че трябва да се оправдава за действията си.
4 .Научих, че добрият родител е добър слушател. Трябва по-добре да слушаме децата си, за да може по-добре да ги разбираме. Много често ми се случва, докато синът ми говори, да вметна някоя и друга забележка. Грешка! Изслушайте ги.
5. Хубаво е да им даваме възможност сами да вземат решения по даден проблем. Също и да знаят, че има много варианти за решаване на проблемите.
6. Да имат право на избор! По-добре да правят грешни избори, отколкото нищо да не правят. Когато се направи такъв избор, дори да е грешен, могат да се анализират грешките заедно. Това, от своя страна, води до натрупване на опит, а впоследствие и на знания, за малчуганите.
7. И най- вече да създадем взаимно доверие помежду си.
Всеки родител възпитава по свой начин децата си и има свои собствени методи за това. Важното е да се стараем да ги разбираме, да се вслушваме повече, да разшифроваме казаното от тях.
Но в крайна сметка, като се замислим, какво искат децата от нас (освен купищата играчки, които с годите стават все по-скъпи:) – искат да ги разбираме, насърчаваме, изслушваме и да им вярваме повече.
И накрая, когато видим очите пълни с любов и усетим топлата прегръдка, да си кажем: усилията си заслужаваха!
Да си родител е голяма отговорност, но за съжаление не го осъзнаваме докато сме твърде млади и неопитни.
* цитатът е от "Как се възпитават момчета” на Стив Бидълф
