На детската площадка в западния край на Ичиноно една майка наблюдава група деца, докато сивите облаци правят кратка пауза между есенните дъждове. Две от децата са на скутери. Трето е на дървена люлка. Четвърто пък върти педалите към гората с розово колело. Нито едно от тях обаче не е истинско.
Дъждът започва отново, а десетките фигури с размери на реални хора, остават вкоренени по местата си. Те имат за задача да населяват бързо обезлюдяващото село.
На север от Осака се простира село Ичиноно. С около 60 на брой кукли и само 53-ма жители. Преди няколко години местите започват да изработват кукли, за да запълват празнина от напускащите селото хора, сочи Financial Times.
Някъде нагоре по пътя се затваря градинска порта с трясък. Една помпа пуска вода в езерце с шарани. Иначе селото е тихо. В една частично ремонтирана едноетажна къща в средата на селото плаче бебе. Кураносуке е първото дете, родено в Ичиноно от повече от две десетилетия. Детето е на малко повече от година, но цяло село му се радва. Специални стихове са посветени на малката рожба. В мига, в който се появи на улицата, пливлича цялото внимание върху себе си. Всички го обгрижват.
Бебето, което носи надежда на едно призрачно село.
Историята на Кураносуке може да изглежда някак мрачна, заради установената ниска раждаемост в значителни части на Азия и Европа. Държави като Китай, чието население също започна да намалява, могат да задействат държавните сили, защото очевидно Япония дава уроци за това как би изглеждала демографската картина през следващите десетилетия.
Има обаче семейства, като това на Кураносуке и неговите родители – Тошики и Рие, които са в началото на 30-те си години, и са избрали да живеят в явно противоречие с урбанизиращите статистически тенденции в Япония. Балансът между раждаемост и смъртност в страната означава, че местното население намалява с около един човек всяка минута. Населението на Ичиноно, където семейство Като се премества преди три години, точно когато започва пандемията, намалява с трима души само през 2022 г.
Почти 32% от японските мъже и 24% от жените никога не са били женени. Все по-малко млади японци се обвързват, а годишният брой на браковете – все още преобладаващо японско социално условие за създаване на деца – е наполовина по-малък от този през 70-те години на миналия век. Миналата година в Япония са се родили по-малко от 800 000 бебета, а местното население е намаляло с над половин милион души.
Родителите на Кураносуке вапускат града, женят се е и дори мислят за второ дете, което да прави компания на сина им. Тошики работи от вкъщи като консултант на компании в областта на информационните технологии. Рие е акушерка в болница. До работа тя всеки ден пътува с кола.
„Харесва ми провинцията. Там можем да намерим себе си. В града има много правила, а тук е по-свободно", казва Тошики, който открива Ичиноно случайно, по време на работно пътуване преди няколко години. „Все още не знам дали да се преместя тук беше добра идея или не, но ми се струва, че това е човешкото решение. Съпругата ми е видимо по-спокойна, а синът ми може да играе на воля“, допълва той.
Напълно възможно е, ако семейството остане тук, Кураносуке да достигне зряла възраст в село, където той и родителите му са напълно сами. Подобно на останалата част от Япония, където 10% от населението вече е на възраст над 80 години, а 29% - над 65 г. Повечето от 53-мата жители на Ичиноно са на пенсионна възраст.
„Постепенно свикнахме с мисълта, че селото един ден ще изчезне. Никой млад човек не може да открие своя половинка тук, защото няма хора“, казва Таеко Мураяма, фермерка, чиито спомени са включват игрите с баба ѝ на двора.
Съпругът на Таеко – Шиничи се занимава с отглеждане на ориз. Той забелязва, че намаляващата демографска ситуация в Япония се отразява дори на природата. Когато той е бил млад и селото е имало по-голямо население, Ичиноно е живяло в хармония с гористите планински склонове. Жителите на селото отсичали дървета, но също така ги пресаждали и подрязвали. Вкусните и ценни гъби мацутаке растат в изобилие в подобна среда. Сега, когато гората е неподдържана, гъбите са изчезнали.
Половината от къщите в Ичиноно днес са празни, според жителите на селото. Обитателите им са починали или са в домове за възрастни хора. Малките оризови полета и зеленчукови ферми, в където се намира селото, са продуктивни, но занемарени. Много от парцелите са оградени с електрически огради, заради мечки, елени, маймуни и глигани, които се разхождат по близките хълмове.
Истината е, че до селото се стига по големи, добре поддържани пътища. Ичиноно има четири голф игрища от висок клас, които привличат сериозен трафик от коли. Намира се само на 32 км от Киото и на 63 км от центъра на втория по големина град в Япония – Осака.
Младото семейство в Ичиноно седи на ниска маса на пода и търпеливо наблюдава как синът им, който е икона на селото довършва своята вечеря. Майката избърсва брадичката на Кураносуке и го милва по главата. „Тук е спокойно“, казва тя. „Кураносуке има нужда от приятели на неговата възраст“, дълбоко въздиша майката.
