Срещаме ви с Виктория и Димитър – една от 20-те двойки, които спечелиха “Бебешки ДНК пакет” от кампанията “Направи го сега”. Ето как започва всичко за тях…
“Здравейте! Казвам се Виктория. Моята история започна, още когато бях на 28. Животът ме срещна с партньори, които не споделяха моята философия за живота и какво представлява любовта между двама обичащи се. В модерното време, в което живеем, сме презадоволени от всичко и трудно оценяваме онези ценности в любовта, които рядко може всеки да ти даде. Аз съм дете на разведени родители. Скоро след раждането ми моята майка предприема сериозната крачка да ме отглежда сама, но щастлива, отколкото с мъж, който не я заслужава. В израстването си съм била възпитавана на уважение, скромност, любов и разбирателство. Това съм търсила и от мъжа до мен.”
Денят е 31 декември 2017 г., настроението е празнично, а Виктория е нещастна, заради разочарование от мъж, който й показва, че не трябва да вярваш безрезервно, дори когато обичаш. И в навечерието на празниците тя решава да прекрати тази връзка, но въпреки всичко споделя, че това е най-трезвото решение, което е взела в онзи момент...
“Скоро ще настъпи новата година, намирам се на много приятно място, заобиколена от щастливи хора, приятели, колеги, всичко е много празнично, а аз съм сложила усмивката си на лице, но в кръвта ми се вие вихрушка от емоции. Задавам си въпроси без отговор. Защо на мен? Толкова ли не мога да намеря истински партньор? В мен ли е проблемът? Прекалено висок стандарт ли имам? Въпроси, които ме тормозят и тормозят... Започва отброяването... навън е студено, зарята започва. Излизам на балкона, паля цигара. Отпивам от чашата с вино и се взирам в светлинките. Нова година е! Честита 2018! Поех дълбоко въздух и си казах, говорейки подсъзнателно на бъдещия ми съпруг: "Аз вече няма да те търся! Ето ме, тук съм. Чакам те. Не искам повече връзки, които да ме разочароват и губят времето. Не искам повече страдание и загуба на време и усилие. Искам да дойдеш в живота ми, да ме завладееш и да бъдем щастливи". Това си казах в онзи момент и оставих нещата да се случват.”
По това време Виктория е на 27 години. Водена от мисълта, че вече иска да създаде семейство, тя си поставя условие, че ако до 30-ата си година не срещне мъжа на живота си, ще създаде сама дете, чрез донор. Споделя идеята с майка си и получава изцяло подкрепата й. И така, вече поставила желанията си за бъдещето, Виктория оставя времето да работи за нея и се отдава изцяло на работата.
"Годината е 2019-а, Пловдив е Европейска столица на културата, работата не спира, градът е пълен с гости от страната и чужбина. Бизнесът, в който съм, има нужда от още кадри. Провеждаме интервюта, правим пробни работни дни и преценяваме кой ще се присъедини към екипа. Едно скромно момче от Троян се явява с много добра автобиография и огромно желание за промяна в живота си. Започваме да работим заедно, аз провеждам обучението му и той се справя блестящо с всяка поставена задача. Екипът го харесва, започва да му има доверие и с времето навлиза уверено в длъжността си. В продължение на година работим заедно, но в различни смени (и двамата сме на една длъжност - supervisor), случвало се е при големи мероприятия да работим и заедно. С течение на времето започнах да го опознавам, страхотно чувство за хумор, строга външност, но усмивка, която някак си само аз можех да видя. Отношенията ни бяха строго колегиални до момента, в който дойде пандемията.”
Времето минава и идва началото на пандемията – 13 март 2020 г., а Виктория все още е изплашена за бизнеса и как всичко спира да работи. Отвсякъде чува за пандемия, смърт, нещастие, неясно бъдеще.
“Наложи се да затворим обекта по нареждане на Здравното министерство. Това затваряне ни изправи пред нови неясноти и с всеки изминал ден ставаше все по-стресиращо. По това време не обръщах внимание на нищо друго освен на работата. На 1 април 2020 г. шефовете ни решиха да направят съкращения и да затворят бизнеса, докато нещата влязат поне малко в релси. И така си останахме по домовете за неопределен период от време. С колегата ми тогава (сега бъдещ съпруг) бяхме ангажирани с това да поддържаме контакти с екипа, да ги държим сплотени и да не всяваме паника, все пак всички загубихме работата си.”
И тук започва историята, която преобръща живота й.
“От един момент аз започнах да забелязвам знаци, които толкова силно светеха, че щях да съм глупачка, ако ги подмина. Упоритостта му, с която се опитваше да ме разсее от мрачни мисли, хумористичните закачки, ежедневното: "как си?" и в един момент зададе въпроса: искаш ли да пием кафе и да си говорим вместо да си пишем? Приех веднага, защото разговорите с него са толкова приятни и от тема в тема влизахме като делфини, гонещи залязващото слънце сред вълните. Наистина не предполагах по онова време накъде вървят нещата между нас. Просто ми беше приятно да намеря човек, с когото да си общувам както професионално, така и приятелски. След няколко последователни покани за кафе (които преминаваха в срещи с вино), дойде един ден с покана за бургери и домашно кино. По онова време нямаше какво друго да се прави, освен да си ходим на гости и за мое удобство гостито беше вкъщи (все пак колкото и да сме колеги и приятели на моя територия аз определям правилата - хи-хи. Като застраховка, че наистина ще бъде вечер с кино и бургери). Ако трябва да съм честна не помня нито кой филм гледахме, нито какви бургери ядохме. Но тази вечер промени нашите отношения. Ситуацията е доста комична: Стоим, нахранили сме се и гледаме филма. По едно време усещам една ръка се опитва да ме прегърне. Аз като попарена се обърнах и го попитах: "какво правиш?". Той втрещен не успя да отговори, притесни се от моята реакция, аз също бях притеснена, защото до тогава имах някакви съмнения, че ме харесва, но от моя страна не показвах повече от приятелско отношение. В този момент и двамата си мълчахме и се чудихме къде да се скрием един от друг. Изпушихме по една мълчалива цигара и той реши, че е време да се прибира. Все пак някак трябваше да се отървем и двамата от неловката ситуация.”
Виктория остава сама и няколко часа обмисля какво да каже, как да започне отново разговор с него. Събира смелост и решава просто да му каже истината.
“Не искам нито празни обещания, нито да си губя времето с някой, който отново ще ме разочарова. И двамата след това прекарахме около две седмици в разговори той какво е преживял, аз какво съм преживяла. Споделяхме си като истински приятели, разкрихме душите си един пред друг. И така започна нашето разбирателство и хармонична връзка. Решихме, че ще е по-добре за двама ни да пазим това, което имаме в тайна, дори и от най-близките си, особено от колеги и работна среда. За нас мотото беше: “Щастието обича тишина”. Близо година след започване на нашата връзка аз все още се страхувах да бъда наистина отдадена и спокойна, че това ще е различно. Истината е, че имаше изпитания по пътя ни както за мен, така и за него. Крепеше ни това, че бяхме заедно и нито за миг той не показа, че това, което съм видяла в него е лъжа или красива измислица. Той е истински, той е онзи, който в онази нощ си пожелах. Той ме намери...”
Днес Виктория и Димитър имат собствен дом, очакват първото си дете, сгодени са и знаят, че ще изживеят живота си по най-добрия начин – в любов и разбирателство.
Ако сте заченали своето бебе през 2022-ра, запишете се на www.napravigo.bg, като изпратите своята лична история, заедно със семейна снимка. И тази година 20 от регистриралите се семейства ще получат "Бебешки ДНК пакет" с всичко необходимо за първата година от живота на техните бъдещи деца.
Регистрирайте се до 31 януари 2023 г.
