Всеизвестно е, че повечето мъници са неприязнено настроени към някои храни, подправки, зеленчуци, ядки, които са особено необходими и важни за растящия организъм. В това число, да си призная и аз, се оказа и малък Мишо – понякога отчайващо капризен, друг път безпрецедентно лаком, но накрая всячески и винаги излизащ победител.
В укротяване на опърничавия
приложих мъничко въображение, изобретателност, повечко търпение и чувствителен творчески нюх. Така си изработих няколко малки, но убедително довели до така търсения от мен отличен резултат, хитринки. Тайничките, които ще ви издам, не са кой знае колко сложни за изпълнение. Сигурна съм, много мами, в борбата си да накарат мъниците си да ядат, измислят и прилагат какви ли не трикове, тактики и комбинации. Ето ги и моите:
Кълновете например,
които двугодишният капризник обикновено раздава на любимите си плюшени играчки, съдържат голямо количество желязо. За да го надхитря обаче, аз ги пасирам и бързо ги скривам в кашата или салатата от плодове. А последните, безспорно, заради сочната си сладост, са предпочитани от него и от всички малчовци.
Ядките
Тези "умни храни", които са изключително полезни за развитието на мозъка, някои деца не ги обичат. Малък Мишо – също. Мама обаче не пада по гръб въпреки хитровато сбърченото на среща й носле. Тук прибягвам към следните мерки – сурови орехи, лешници или бадеми смилам на фин прах и ги смесвам в десерта. Перфектно свършена работа!
Прополисът
Нещо, което е безкрайно необходимо като храна, заради безценните в него флавоноиди, витамини, минерали и антиоксидантни вещества и заради изявеното му имуностимулиращо и противовъзпалително действие. Изключително полезен, особено за най-малките, на които, знаем, не се препоръчва мед до 2-3 години. И него скътавам в някое примамливо десертче или пък скривам в сокчето.
Сериозни проблеми със спанака, копривата,
лука, магданоза и други зелени зеленчуци, слава богу, днес нямаме. Нещата, обаче, не стояха по същия начин до преди няколко месеца. От десетмесечен Мишо прояваваше подчертана непоносимост към всичко що е зелено. Съзреше ли в купичката си омразния цвят, нищо и никой не можеше да го убеди да вкуси от храната. За щастие картофите, ориза и морковите бяха сред любимите му ястия. И така, разреших проблема, като гореспоменатите недолюбвани зеленинки намериха приложение под маската на скрити добавки към тях.
Някоя мама на злоядо мъниче, може би ще попита:
А ако детето отказва да се храни дори и с храни като картофите или морковите? Ако проявява непоносимост към тях, стига да е навършил годинка и половина, опитайте да ги замесите в солени курабийки, кекс, мекички, а защо не и в палачинки. Тях всички ги обичат!
