Да изградим силна и здрава връзка с децата си често пъти, за нас, родителите, се оказва истинско предизвикателство. Въпрос на личен подход е как ще стане това. И често пъти се оказва, че лесно можем да сгрешим. Налагайки под една или друга форма нашето мнение, нашите стереотипи за живот, да изискваме от детето си прекалено много, без да се съобразяваме с неговите интереси и желания, всъщност не подозираме колко голяма пропаст рискуваме да отворим между себе си и децата си. Много са факторите, които могат да доведат до липса на доверие у децата ни към нас, и виновни за това да сме, преди всичко, ние, родителите.
Ето 7 начина да засилим доверието на детето си в нас и да помогнем в оформянето на една пълноценна, самоуверена и щастлива личност...:
Споделяйте чувствата му
Когато детето дойде при вас с желанието си да сподели нещо, което го мъчи или радва, изслушайте го. В никакъв случай не го отпращайте. Не омаловажавайте неговите емоции. Проявете разбиране и му помогнете със съвет, какъвто само един родител може да даде, или се радвайте заедно с него. Така ще изградите стабилна емоционална връзка помежду си, а малкото човече ще знае, че всеки път, когато има нужда от вас, вие винаги ще сте насреща.
Не изпускайте нервите си
Според психолозите, ако детето е по-малко и прекалено много своеволничи, строгият, но приятелски тон, ще окаже по-добър ефект от студения, нравоучителен и рязък тон. Това обаче не действа при по-големите. В случай на възникнал евентуален конфликт между вас и по-голямото дете, реакция, облечена с думите от рода на: "Знаеш ли, начинът, по който ми говориш, не е моят начин на общуване. Остави ме да си помисля и спокойно ще обсъдим нещата по-късно този следобед" е далеч по-добра тактика. Това ще ви позовил да укротите гнева си и по-късно спокойно да намерите решение на възникналия проблем.
Окуражавайте го
Детето трябва да вярва в себе си ,в своито възможности, а не да му внушаваме чувство на малоценност и неувереност. Ако то е тъжно от факта, че не се е справило успешно на теста по химия, ние сме тези, които трябва да го окуражим, че има и следващ път и тогава със сигурност ще се справи по-добре. А не да го съдим!
Продължава >>>
Избягвайте сравнения
Често пъти, в желанието си да дадем най-доброто на детето си, налагаме прекалено много изисквания към него. Ставаме лоши критици и правим сравнения от типа: "Виж Георги колко хубаво свири на цигулка, а ти постоянно грешиш!", без да съзнаваме, че така се превръщаме в техните "спъникамъни" в живота. Нищо не прави едно дете по-тъжно и несигурно от това неговите качества и поведение да бъдат подлагани на строга критика от страна на родителите и да бъдат сравнявани с неговите брат или сестра. Сравнението единствено може да породи съперничество, което може да се окаже погубно за отношението му както към самото себе си, така и към света.
