На 12 април тази година празнуваме Великден - Възкресение Христово. Този ден Господ е сътворил - да се зарадваме и развеселим в него! Това е един от молитвените призиви в празника на празниците, както се нарича Възкресение Христово. Поради величието на този празник той е наричан още Великден. А по подобие на юдейския празник (след който Христос възкръснал) носи и името Пасха.
За християните това е най-големият празник, за който подготовката продължава седмици наред - както се готвим да посрещнем скъп на сърцето ни гост. Подготовката на тялото за празника е чрез пост, а на душата - чрез молитва и духовна нагласа към смирение и покаяние, върху които трайно се гради любовта към ближния, към хората около нас.
Основният поздрав за Възкресение Христово е Христос воскресе! (Христос възкръсна!) и отговорът е Воистину воскресе! (Наистина възкръсна!). А основната празнична песен на Великден е "Христос воскресе из мертвых, смертию смерть поправ и сущим во гробех живот даровав" ("Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си порази смъртта и на тези, които са в гробовете, дарува живот).
Богослужението за Възкресение Христово започва в полунощ. Това отговаря на сведението от евангелията, че през нощта на Възкресението Божи ангел дошъл и отстранил камъка от входа на изсечения в скалата гроб.
Войниците, поставени да пазят гроба, били заслепени от сиянието на ангела и поразени паднали на земята. Призори в този трети ден от смъртта на Христос дошли някои от жените, Негови последователки, за да помажат според обичая тялото Му с миро (затова наричани и мироносици), но намерили гроба празен. Христос възкръснал с тялото Си, което било преобразено и материални прегради не можели да го задържат.
После дошли двама от апостолите, Йоан и Петър, и също установили, че гробът е празен. Тези първи свидетели на Възкресението по-късно стават най-достоверните проповедници на Христовото учение.
Имен ден празнуват: Анатоли, Анатолий, Велко, Величко, Велислав, Велин, Вили, Вельо, Аврора, Величка, Велка, Деница, Зора и др.
Значение на имената, които празнуват
Анатоли има старогръцки произход и произлиза от „Anatolios“ (Ἀνατόλιος), което означава „изгрев“ или „изток“. То е свързано с думата „анатоле“, използвана за обозначаване на изгрева на слънцето, и носи символика на ново начало, светлина и възраждане. В исторически и културен контекст името често се асоциира с надежда и обновление.
Името Велислав е със славянски произход и е съставено от два корена – „вели“, означаващ „велик“ или „голям“, и „слав“, който означава „слава“. В съчетание те образуват значение като „велик по слава“ или „много славен“. Това име е типично за старобългарската и общославянската именна традиция, където подобни двукомпонентни имена са били широко разпространени.
Велин също има славянски произход и се свързва с корена „вел-“, който означава „велик“ или „голям“. То може да се разглежда като самостоятелно име или като производна форма на по-дълги имена като Велимир или Велислав. Значението му се тълкува като „велик“, „силен“ или „значим“, като носи внушение за сила и достойнство.
Името Деница е с български и славянски произход и произлиза от думата „деница“, която обозначава утринната звезда – планетата Венера, видима преди изгрев слънце. Значението на името е „утринна звезда“ и символизира светлина, красота и начало на новия ден. В българската културна традиция името често се свързва с нежност, чистота и надежда.
Христос воскресе!
