Мило мое дете, изминаха 4 години и половина, откакто се появи в моя живот. Като чист и сияещ изгрев, стоплил мрачния ми ден. Още с първото си дихание, ти направи света, в който живея, по-истински и жив, по-вълнуващ и прекрасен. С всеки следващ месец майчината ми обич към теб става все по-силна и красива. Само след шест месеца ще навършиш 5 години.

Искам детството ти да бъде изпълнено с луди игри, радост и вълшебства, безгрижие и свобода. Тогава ти сам ще започнеш да задаваш въпроси, да търсиш, да откриваш, да се интересуващ от заобикалящия те свят, да помагаш, да обичаш, да се учиш, да се вдъхновяваш... За буквите и цифрите, за музиката и книгите винаги ще се намира време. Както пише в една стара и мъдра книга:
„Има време за всичко и срок за всяка работа под небето...”

Говорейки за книги... като майка и твой най-верен приятел, ще ти предложа няколко, които ще ти бъдат спътници и светлинки, ще те вдъхновяват и забавляват, ще те карат да мечтаеш. В съзнанието ми изплуват тези, които нямам търпение да ти представя.

Следва една скромна селекция, взета от съкровищницата на детските романи, която скоро ще имаш шанса да откриеш, мое мило дете:

Пипи Дългото чорапче /Астрид Линдгрен/
Кой не я познава! Червенокоса, с две стърчащи настрани плитки и с лице, обсипано с лунички. Тя е образът на детството, на жаждата за приключения, на порива за свобода. Тя е силна, всезнаеща, с въображение до небесата, любопитна, безкрайно палава, готова винаги да се притече на помощ на своите приятели и... много много истинска! Нейни врагове са несправедливостта, глупостта и законите, характерни за света на големите. Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче е любимка на редица поколения малки и пораснали деца.

Малкият принц /Антоан дьо Сент-Екзюпери/
Как бих могла да го подмина?! Бях почти на твоята възраст, когато това очарователно малко момченце ми представи чудната си рисунка, която възрастните толкова трудно могат да разберат – боа, глътнала слон. Малко по-късно през детските си години отново се потопих в света на Малкия принц – след това за втори, после за трети... С всеки следващ прочит образът на чудноватия невръстен мечтател ми се проясняваше все повече и повече. Той си има собствена планета и притежава цвете, което обичаше повече от всичко друго на света. Тайната, която ми прошепна е: „Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.“