Името Екатерина, от гръцки, означава „вечно чиста”. За такава са приемали в миналото девойката Екатерина, наследница на богат, царски род, която била известна със своята красота и умения в областта на медицината. Живяла е в края на III и началото на IV в., в Александрия. Наказват я заради вярата й, когато е едва на 18 години.

По традиция деня на света Екатерина (Катеринин ден, Мишкин ден) се празнува, за да не се появяват болести, най-вече шарка, в дома. Жените месят питка от бяло брашно и я  намазват с мед или рачел. От нея дават на всички членове на семейството, както и на съседите.

Раздаването на обреден хляб е традиционно в бита на българина. С храна, и най-вече със сладко, той се опитва да умилостиви лошото, на което иначе не може да повлияе по друг начин. Вярвало се, че "Баба Шарка" обича мед, затова и на входната врата се закачвали кравайчета, намазани с мед. Така не й се позволявало да прекрачи прага и да разболее децата. На този ден майките на малки деца не бивало да разботя, за да не ядосат с работливостта си света Екатерина или болестта. В Южна България, където почитането на празника е най-разпространено, майките не докосват остри предмети, като ножове, ножици или игли. Според поверието, ако работят с тях, ще се порежат, а рани, направени на този ден трудно зарастват и от тях започват тежки болести.

Днес празнуват всички, които носят името Екатерина и нейните производни - Ката,  Катерина, Кати, Катина, Катрин, Катюша, Катя, Кети, Кина, и т.н.