Храната разказва истории и крие своите тайни. Ние, от LadyZone, ще се опитаме да ги разгадаем, с помощта на Десислава Димитрова, координатор на Slow Food за България. Ще започнем с нещо вкусно, любопитно, важна част от живота на жената, с история, но и с тежест в настоящето. Ще ви разкажем за един специфичен, малко познат български продукт и интересна традиция, която ще ви накара да се усмихнете. 

Огледна баница - така са наричали баницата, която в миналото невестите са правили за семейството на своя бъдещ жених в село Баничан, Благоевградска област. Каква е тя, как се прави, какво има в специфичния й пълнеж и каква тайна информация дава?

Баничанският лук се отглежда в двора на почти всяко семейство в село Баничан. Той прави големи глави (7 до 10 см в диаметър), с много слоеве. Формата му е сферична или сърцевидна, в бургундско червено, външната люспа е суха и червена, а сърцевината - сочна и розова. Вкусът му е наситен, със сладък, леко лютив вкус. Лукът е добре познат в областта, в която се отглежда, и малко известен извън нея. Той е една от културите, за чието запазване работят в Slow Food. Ако не се обърне внимание, този вид лук може и да бъде загубен като разновидност. 

Мъничко, зеленичко, с плесен покрито. Що е то?

Баничанският лук е местен сорт и не е изключено много от вас за първи път да научават за него. Посява се през пролетта, като се прекопава и полива няколко пъти. Местните жители считат, че специфичният му вкус може би идва от състава на водата, който е разпространен в района. Тук има много минерални извори. Поливането с такава вода може оказва влияние на вкусовите качества на зеленчука. Когато стане топло, главите на баничанския лук се отриват от пръстта, за да ги напичат изцяло слънчевите лъчи. В почвата остават само корените му. В ранната есен лукът се събира и се държи на хладно през зимата. В миналото сплитове с лук са се разменяли срещу друга храна - най-вече срещу боб и картофи.

Заради наситения му червен цвят, с люспи от лука в миналото са боядисвали някои от дрехите на жените - пищимали (пищюмали), вълнени чорапи и др. Днес често се използва като естествено багрило при боядисване на великденските яйца. 

"Този е като баничански кромид, ти го мачкаш той глави връзва"

Това е известна в района поговорка. Самият лук прави по-големи глави, колкото повече се стъпква. Оттам и поговорката в селото, която оприличава някои хора с лука. 

Баничанският лук е основна съставка в огледната баница. Когато родителите на момчето идвали на оглед (сгледа) в дома на момичето, тя ги черпела с тази баница. По богатството и красотата на баницата се познавало дали момата е от богато и лично семейство. Правели си изводи колко сръчна е девойката, какви са родителите й, ще донесе ли нещо тя в новата къща. Колкото по-богата и вкусна е приготвена баницата - толкова повече мъже искали жената. Ако в баницата имало сирене и яйца, освен лука, родителите на момчето си тръгвали доволни.

Огледна баница се правии сега, най-вече през зимата. Не за да се огледа някой в нея, а просто защото е вкусна. 

Освен баницата, която създава семейства, баничанският лук играе съществена роля и за красотата на жената, защото с него се прави домашна маска за коса. Сокът от една глава лук се смесва с  1 жълтък, добавя се 1 лъжица свинска мас, 1 лъжица домашно кисело мляко и всичко това се разбърква. Получената каша се нанася по цялата дължина на косата и така се престоява около 30 минути. Маската подхранва и заздравява коса.