В събота срещу неделя, точно в полунощ, всички християни се поздравяват с „Христос воскресе!“. Споделяме този поздрав, обикаляме църквата и си носим запалената свещичка у дома.
Сутринта, на първия ден от Великден, започва великденската борба с яйца - чупят се яйца, хапват се козунаци, семейството се събира и споделя радостта от празника.
Яйцето е символ на новото начало.
Първото яйце, боядисано в червено, не се чупи, а се оставя пред иконата на Богородица. То ще бъде разчупено чак на следващата година, а по вида на съдържанието му ще се гадае каква година ни очаква.
На Великден най-често се приготвя агнешко месо. Пролетта е сезонът, когато родените през зимата агнета, вече са достатъчно пораснали. От друга страна, агнето е жертвата, която се дава в името на Бог.
Отговорите на поздрава "Христос воскресе" са много, някои от които неправилни. Неточният отговор идва от не съвсем ясното познаване на същността на самия поздрав.
Правописът на традиционния великденски поздрав не е изрично нормиран, но тъй като поздравът е на църковнославянски, е редно да се следва църковнославянският правопис.
Затова правилно написаният поздрав е "Христос воскресе", а не възкресе, възкръсна и т.н. Отговорът на този поздрав е "Во истину воскресе".
Тук е запазена старата падежна система, която вече не е актуална за българската граматика. Значението е - за истината възкръсна, което е различно от потвърждението, че наистина се е случило това действие.