Тя e певицата с кадифен глас, голямата любов на джазмена Милчо Левиев от 2002 г. до смъртта му. "Той винаги казваше, аз първо се влюбих в гласа ти..." - споделя Вики Алмазиду в "Тази неделя".
Вики и приятелите им разпръскват праха на музиканта преди почти година, от върха на древната крепостна стена на Небет тепе. "Повтаряше, че иска праха му да бъде хвърлен първо над неговия роден град Пловдив, след това Лос Анджелис и Солун…."
В последните си дни музикантът изрича само две имена - това на жената, на която е отдал любовта си, и това на майка си.
Около година по-късно в памет на джаз музиканта неговата съпруга оргазинира концертът под наслов "Завинаги в сърцата". На 19 юни, от 20:30 часа, в Пловдив ще се включат негови приятели и съмишленици, а обединяващ ще бъде именно гласът на Вики Алмазиду.
Общо 46 музиканти от цял свят се включват в последния албум на музиканта - "Соната 57". Голяма част от тях ще присъстват и на концерта в Пловдив. Сред тях ще бъдат Теодосий Спасов, Влаtко Стефановски, и др.
"Милчо работи по този проект 4-5 години. Искаше да вземе от известни композитори темите, да ги аранжира и да им придаде формата на песен. Да се напишат текстове и аз да ги изпея. Той ни остави много елегантно аранжирани тези неща, изсвири ги с електронни инструменти и каза - "Може да си отида, да знаете какво да правите" - разказва съпругата му за проекта.
Това се случва 6 месеца преди смъртта на музиканта.
"Разбира се, той като си отиде, не бяхме в състояние да си спомним за този проект. Като мина известно време решихме, че трябва да продължим тази идея." - продължава тя.
Около една година й отнема, докато всички музиканти изсвирят частите си, върнат ги обратно и те бъдат сглобени. Именно това тя намира за най-уникалното в проекта.
"Милчо си отиде, а всички ние свирихме и пяхме с неговото пиано." - споделя подробности Вики Алмазиду.
Вики Алмазиду завършва пеене в българската музикална консерватория и работи с най-големите джаз музиканти в света. Наричат я най-голямата муза на Милчо Левиев. Той пък е най-продаваният българин извън операта, с най-забранената по време на социализма музика у нас – джазът. Прави световен пробив, използвайки в творбите си неравноделните ритми на народната ни музика. През 60-те години пише и филмова музика за "Няма нищо по-хубаво от лошото време" и "Понеделник сутрин". Напуска България през 1970 г, 20 години по-късно отпразнува падането на комунистическия режим с концерт в НДК. Има 2 номинации за Грами.
Цялото предаване гледайте на btvplus.bg.
