„Аз се казвам Дидо и съм на 17 години. Аз обичам да карам колело, да яздя кон, да скачам на батут. Обичам да съм с децата – въпреки че не зная как да играя с тях. Аз нямам приятели“ – всичко това ни казва Давид или, както сам ни се представя, Дидо. Казва ни го чрез т.нар. комуникатор, защото може да общува само с жестове и поглед.
След първата си и единствена година в масово училище, продължава в Център за специална образователна подкрепа във Враца, там посещава и дневен център. Заради свързаните с COVID пандемията ограничителни мерки, сега той и родителите му са в къщата си в малко село на северозапад.
Майка му Светослава разбира за технологията от телевизионен репортаж. Тя сама се опитва да пригоди програмата на устройството за нуждите на сина си, но признава, че е трудно с вносния софтуер.
Когато не учат заедно, Дидо и майка му правят различни предмети от подръчни материали. Това освен че подобрява работата на ръцете му, го прави и горд съавтор на малки сувенири.
Вижте цялата история на btvnovinite.bg.
