Отправяме се към кокетните калдъръмени улички на Пловдив, където се срещаме с една самоука художничка. Нейната нестихваща любов към изкуството я превръща в един от най-цветните творци в Капана. Тя е живото доказателство, че никога не е късно да сменим посоката. Че трябва да оставим вдъхновението да ни води, че призванието ни чака да бъде открито. Тя е магия и нежност. Тя е Инна. Невинаги е била художник по професия, но от дете е творец по душа. Десет години се занимава с туризъм, докато в един момент не получава прозрение.

"Aз много обичах работата си, но просто в един момент поисках някаква промяна. Започнах да рисувам в почивните ми дни и да рисувам все по-често и по-често. Харесвах си картините. Започнаха мои приятели да ги харесват. Показваха на техни приятели, които искаха да купуват и оттам ми дойде идеята, че мога да се занимавам и с това." споделя Инна Стефанова.

Как обаче Инна се озовава в галерията, в която я откриваме днес?



"Участвах в една изложба в Капана в началото на 2019 година, януари месец. Много беше хубаво това, че първата продадена картина беше моя. За мен това беше признание. И така малко по малко се запалих. Реших да си отворя ателие тук." спомня си художничката.

А това е едно малко местенце в сърцето на  Пловдив. И както всичко в живота й идва съвсем неочаквано. Губи се в стария град на връщане от разходка с приятелка. Вижда обява, че ателието се дава под наем. Веднага го взима и се мести в Пловдив. Оказва се, че преди се е казвало "Ина Арт".



"А пък аз се казвам Инна и бях решила това, с което се занимавам да се казва k.art.inna. И това беше също много интересно като съвпадение. Просто беше знак, че може би съм на правилната посока." казва младата художничка.

За художничката от Капана изкуството е свобода, приемане и предаване на енергия. До творчеството на Инна се докосват все повече хора по целия свят, защото чрез дигитален печат тя пренася картините си върху текстил.



"Картините са толкова цветни, че реших да ги пренеса на тениски. Другият момент е, че Пловдив е много туристически град, има много туристи и хора, които идват от различни държави невинаги имат място в багажа, искат да си носят картини със себе си. Също съм имала интересни случки преди ситуацията с Ковид с чужденци от Тайван. От съвсем краища на света, където въобще не съм очаквала, че ще пращам пратки с тениски и хора ще ги харесват." разказва тя.


За хората, които се страхуват да сменят посоката, Инна има един прост съвет - да продължават да търсят това, което харесват. Да не ги е страх, защото страхът, малко по-философски, е едно хубаво нещо провокиращо ни да надграждаме себе си и да вървим напред. Но не всичко, което виждаме в ателието й има материална стойност и се продава. Някои картини Инна ще запази за себе си, защото са безценни парченца от душата й.