В студиото на "Тази неделя" гостува една от най-големите звезди на сръбската музика – Миле Китич. Ето какво сподели легендарният сръбски изпълнител пред Петя Дикова.
Добре дошли! Много се радваме, че сте при нас!
Благодаря, добре заварили! Поздравявам всички зрители в България. Поздрав от Миле Китич.
Как сте? Как се чувствате всеки път, когато дойдете в България?
Най-много обичам да пея в България, това е истината. Когато гледам коментарите в телевизията и прегледите в YouTube, почти всеки втори коментар е от България. Българите много ме обичат. Не само когато съм тук, но и когато пея някъде в Швейцария, Германия... навсякъде идват много българи да ме слушат. Тук съм направил някой от най-големите си концерти и много се радвам всеки път, когато дойда тук.
Помните ли първото си посещение в България, първия си концерт в България?
Интересно е, че това беше отдавна. Когато Стойчков се отказваше от Националния отбор, тогава той отиваше към "Барселона". Мирослав Илич е негов кум и тогава ние дойдохме да играем срещу националния отбор на България и имаше 30 хил. души на стадиона. След това имахме концерт - това беше първото ми участие в България, това беше може би 1986 г.
Преди няма и 30 години. Но тази година ще отбележите 40 години на сцената. Какво Ви дадоха и какво Ви взеха тези четири десетилетия?
Точно така, 40 години съм на сцената, а може би и малко по-дълго, но това беше в началото по кафенетата, по баровете. Моята кариера започва с "Южен вятър", това са 40 години точно от 1983 г. Точно 40 години! Имам може би повече от 30 албума. Мисля, че само Шабан има повече песни от мен в цяла Югославия. Така че съм изключително щастлив от кариерата която имам, продължавам да работя въпреки годините и продължавам да съм топ.
Каква е рецептата да сте топ, защото колегата Павел Минчев казва: "Дай рецепта за брак". Друг колега казва: "Дай рецепта за хит". Може ли да поискаме рецепта за дълголетие, да не казвам на колко години сте, но да изглеждате така, да сте толкова енергичен.
Може би не би трябвало да говоря за годините, но вече съм на 71 години, карам 72, но все още се чувствам добре. По някой природни правила може би аз вече трябва да се пенсионирам, но вярвайте ми, сега пея все едно съм на 30, сега пея най-добре. Сега мога да пея по три часа без проблеми и всички се чудят как издържам. Нека не прозвучи нескромно, но аз си мисля че от хората на маите години от сръбската естрада, аз съм най-актуалният в момента. Мисля че моето поколение малко по малко отстъпва, но аз все още съм във форма.
Ние в България имаме една поговорка „Скромността краси човека", но и мнозина вярват, че скромността краси онези, които нямат други качества.
Аз по принцип съм скромен човек. Бог ми даде възможността да бъда на сцената, хората ме обичат, популярен съм в целия свят, пътувам навсякъде, това не може да се купи - без значение от парите. Запознал съм се с много хора с различни характери - и академици, и престъпници, и клошари, всякакви. Така че тази професия ми даде изключително много!
Какво щяхте да правите, ако не беше музика, ако не бяхте певец?
Аз цял живот съм бил спортист. Като малък започнах да играя футбол и мисля че бях добър футболист. Бях на 19 години, след като завърших училище. През целият си живот исках да бъда учител по физическо. И когато завърших училище отидох в Сараево и се записах в университета, исках да уча за това. Това беше 1972 г., много отдавна. Тогава с едни хора отидох да свиря и да пея и никога повече не се появих в университета. Ако не бях започнал да пея, щях да съм учител по физическо. Може би щях да преподавам ски или нещо подобно в някое училище.
Много си говорим с колегите за влиянието на сръбската музика. България граничи и със Сърбия, и с Гърция, и с Турция, но турбо-фолкът сякаш има най-голямо влияние върху нашата музика. Защо?
Музиката е подобна - и турската, гръцката, македонската, босненската... Но мисля, че българите най-много харесват сръбската, защото езиците ни са подобни. Гръцкият и турският език са малко по различни. Аз знам, че певците от Сърбия са много харесвани тук, още от отдавна - и Цеца и Мирослав Илич. Знам че западната част на България, Монтана и Видин, изключително много слушат сръбска музика. Това е защото ние сме много близо. Българите също имат много хубава музика и най-добрият фолклор - всичко това го знам и всичко това следя. Навсякъде по света където и да отида - ето сега бях в Доминикана, там пеят, танцуват - музиката е лек за душата, за проблемите.
Имате много емблематични песни. Обаче искам да ви питам за критериите за красота, съвременните критерии за красота в контекста на вашата песен: "Кило доле, кило горе". Мислите ли, че в нашите ширини в България и в Сърбия, може естествените тела и лица да се завърнат и отново да бъдат модерни.
Музиката се променя, трябва да следваме и модата, искаме или не. Комерсиалното сега е много актуално. Но когато отивам на пазара, или когато отивам да пея на някой концерт, аз струвам толкова, колкото публиката ме слуша. Мога да пея по-добре от Павароти, но ако никой не ме слуша, това няма значение. Така че това което искам да кажа, е че трябва да следваме модата и тренда.
Вие като модели за подражание - каква мода искате да налагате във външия вид на вашите почитатели?
Единственото, което искам от феновете, е да ме слушат. Сега съм записал още 5-6 нови песни, и всички се чудят как на тези години.
Добре, а какво мислите за социалните мрежи?
Аз съм изключен от всичко това. Инстаграма си не си го правя аз. Съпругата ми и дъщеря ми много се занимават с това нещо, но на мен не ми харесват тези социални мрежи. Сега не можеш и да се чекираш на самолет, без тoва. Но всичко това на мен ми идва много. Отдръпнал съм се и не следвам много какво се случва.
Гледате ли Инстаграма на вашата дъщеря? Тя е много атрактивна.
Не, тя си следи всичко това. В такова време живеем, че не можем без това.
