Датата 2 февруари се свързва с честването на празника Сретение Господне. Църквата казва, че на този ден Света Богородица, 40 дни след рождението на Младенеца, по християнски канон го е занесла в храма, за да го „представи пред Бог“.
Според народните вярвания на 2 февруари се празнува и Петльовден. В някои райони на страната този празник е приеман като мъжки аналог на Бабинден.
Някои свързват основния обред на празника – коленето на петел, с библейската история за цар Ирод, който заповядал да бъдат избити всички момченца под 2-годишна възраст, родени във Витлеем и всички управлявани от него области. Между тях се е очаквало да загине и Божият син.
В последните години нова легенда дава смисъл на празника. Преданията разказват следната 300-годишна история: Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета. Легендата разказва как смела еркечанка (с. Еркеч; дн. с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано.
Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петел на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч.
От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.
Характерният ритуал за Петльовден е разпространен най-вече в региона на Източна България. Преди празника къщата се почиства, а хората се обличат в нови или празнични дрехи. На самия празник се заколва петел, отглеждан специално с тази цел или специално закупен от тържището.
Петелът трябва да бъде заколен от млад мъж, но понякога се приема и млад баща да извърши ритуала. С кръвта от птицата се намазват лицата на малките момчета, вратите и праговете на всички постройки.
След заколването на петела той се сварява на курбан, с който жените ходят и раздават („подават“) по съседи и роднини. Петелът се приготвя различно – с ориз, с булгур и др., но трябва да е сварен. Освен курбана от петела, жените замесват и изпичат специална пита, с която също „подават“ за здраве и плодовитост.
За останалите обичаи, пресъздадени във „Фермата“, вижте тук:
Повече по темата можете да откриете в „Алманах. Традиции и празници на българите" с автори Петя Банкова и Рачко Попов.
