8 март 2020 година е началото на безкрайните работни дни и нощи на жестовия преводач Силвия Маринова.
„Няма как да не си го спомням този ден, завинаги ще остане в моите спомени. Бях си вкъщи и говорих с моя син по скайп. Той ме помоли да не излизам, за да съм здрава. Казах добре, няма проблем, обещавам ти и наистина го обещах с чисто сърце. Тъкмо затворих и ми се обадиха от Министерство на образованието. Казаха, че след един час ще има брифинг, на който ще се обяви пред обществеността пред какво сме изправени. Можеш ли да отидеш да превеждаш?“ – разказва в „Тази събота и неделя“ Силвия Маринова.
„Въобще не се замислих, облякох се, взех едно такси и отидох на брифинга. Не съм си мислила нито за рискове, нито за нищо. За мен беше важно, че правителството се е сетило за глухите хора и че ще им осигури този достъп чрез жестов превод и те ще знаят какво се случва“ – спомня си Силвия за 8 март.
От тогава до днес, вече 288 дни, тя е на първа линия в информационната борба с COVID-19 в помощ на всички хора с увреден слух, за които нейната помощ е жизненоважна.
„На следващия ден дойде поканата от телевизия bTV, страхотно щастие! Казах си, най-гледаната, най-голямата телевизия ще стане достъпна за глухите хора. Tе вече няма да гледат само едни картинки, ще имат достъп до нейните новини, които са наистина професионално безпристрастни, обективно отразени и така започнах. Aз си мислих, че цялото това нещо ще е за около седмица–две. А ето вече девет месеца аз имам удоволствието да съм част от тази телевизия“ – споделя Силвия.
Детството й започва в тишина. И двамата й родители са глухи, затова от малка й се налага абсолютно несъзнателно да се сблъсква с бита на възрастните.
„Имам брат, по-малък от мен с шест години, и много добре си спомням каква радост беше, когато брат ми се роди – нов член на семейството, който също чува. Всеки път, когато брат ми като бебенце се разплаче, аз трябваше да ходя да будя майка, за да й кажа, че бебето се е събудило и за мен това е било абсолютно игра. Това е неосъзната отговорност. Когато аз самата създадох семейство, разбрах, че това е една доста сериозна отговорност“ – признава Силвия.
„Баща ми, който не е между нас от много години, беше много голям активист в глухата общност и когато пораснах, ми каза – ти трябва да помагаш на глухите хора, ти можеш да бъдеш добър посредник, ти можеш да ги подкрепяш и да решаваш проблеми, които за тях изглеждат страшни и нерешими... Глухите хора много искат да работят, много искат да показват себе си и всъщност те са здрави. Единственият проблем е, че не чуват... Понякога ми се иска да съм глух човек, представяш ли си какво странно желание имам. Техните души са като душите на децата – чисти. Ние искаме, не искаме чуваме всичко. Включително негативните неща, а те реално не ги чуват и в такива ситуации си казваш, ех“ – признава Силвия Маринова пред камерата на „Тази събота и неделя“.
Целия разговор можете да чуете във видеото горе.
