Прибирам се вкъщи след поредния работен ден, влачеща със себе си проблемите, недоразуменията и страховете си. Отварям входната врата и на прага ме посреща кучето ми хъски, махайки радостно опашка. Очите му греят от щастие, а муцунката му се смее. Взира се щастливо в мен, а очите му казват: "Хей, здравей, радвам се да те видя."
Неприятните усещания от изминалия ден изчезват за миг. Доволна сядам до него и се замислям колко положителни емоции, щастие и любов ни дават животните.
Интересно, как ли щях да гледам на живота през очите на кучето?Какво ли щях да чувствам, ако бях на негово място?
Сигурно като него щях да обичам безусловно приятелите си, да се раздавам за тях, без да ги критикувам и да търся недостатъци. Може би щях да прощавам много по-лесно и бързо да забравям обидите, както прави кучето. Щях да се доверявам повече на хората и много по-бързо да се сприятелявам с тях. Щях да приемам всички такива каквито са, без да очаквам нищо от тях. Ако гледах света през очите на кучето, щях много по-често да казвам "обичам те" на любимите си хора. Нямаше понякога от гордост или страх да премълчавам милите думи, които искам да кажа на приятелите си. Щях от сърце да се радвам на всеки нов ден, да се наслаждавам по-пълно на вкусната храна и на уюта и спокойствието, които ми дава любимият дом.
Но... aз гледам на света през моите очи. Аз съм човек и съм съвършен в очите на кучето. Аз съм неговият любим господар, когото то боготвори. Аз, която понякога с думи или действия неволно наранявам хората около мен. Аз, която не винаги лесно забравям обидите и прощавам както прави кучето. Аз, която понякога гледам с недоверие хората и не ги допускам толкова лесно до себе си. Не ги приемам такива каквито са, а им стоварвам своите очаквания и представи за това какви трябва да бъдат. Аз, която в своето забързано ежедневие често спестявам милите думи към любимите ми хора. Аз, която изнервена и стресирана от ежедневните проблеми, пропускам да посрещна с любов новия ден, да се насладя на вкусната храна, да дам почивка на умореното си тяло.
Аз съм съвършеният господар и бог в очите на кучето. Аз мисля, преценявам, решавам хиляди формули и бавно вървя по своя труден път към щастието.
Поглеждам към него, а то размахало опашка ми дава своя урок по щастие. Гледа ме възторжено сякаш иска да ми каже:
"Толкова е лесно.Само обичай хората и се радвай на живота. Освободи се от страховете и гнева си. Бъди себе си. Наслаждавай се на прекрасния ден.Просто се отпусни и бъди щастлива."
