Един кислороден и два водородни атома правят водороден оксид (или вода). Играейки ролята на основен съставен елемент както на човешкото тяло, така и на всичко друго, то твърдението, че човешките емоции – отново играещи ролята на база, са същото – химични съединения (евентуално малко по-сложни), ни звучи съвсем правдоподобно.

Да, ама не. Рядко ли сте попадали в ситуации, в които е логично да действате по определен начин, но всичко във вас не просто говори, а направо крещи, че не е това пътят? Ако не се сещате за такъв момент, ако никога не сте му се отдавали, ако сте прекалено прагматични, може би трябва направите промяна. Защото ако можем да обясним емоциите чрез химични реакции, то съвсем успешно, в духа на въпросния прагматизъм, бихме могли да ви опишем интуицията като инстинкт, еволюирал във времето.

Имаме да ви разказваме няколко неща.

Александра: „Никога не съм мислела за това. Една сутрин отворих очи с мисълта, че днес ще изляза с мъж, с когото не бях комуникирала никога, към когото нямах симпатии, когото просто не познавах. Просто усещах форма на висше знание. Факт. Толкова факт, колкото, че Луната е спътник на Земята. Станах. Пих кафе. Облякох се. Гримирах се. Излязох. Типичното ежедневие, но с тази мисъл, която дори не беше мисъл, а нещо, приличащо на това, че знам, че майка ми ми е майка. Никакво притеснение, никакво съмнение, никакво вълнение.

Хванах метро. Отидох в сградата. Там беше и мъжът, с когото щях да изляза днес. Не предприех действие по предчувствието ми. Денят си течеше. Мина половината. Дойде краят му. Тръгнах към вкъщи. Нямаше колебания, нямаше смут от знанието, което се появи в главата ми. Качих се на метрото. Тъй като ми се вървеше малко повече, слязох не спирка по-рано, което беше по-логичното в случая, а спирка по-късно. Напълно естествено действие, в което не видях нищо нередно, нищо странно или нетипично, макар и да беше. Тръгнах към изхода на метрото и какво да видя – мъжът беше пред мен. И ми предложи да се разходим заедно. Ами, разходихме се.”

Стела: „Имах уговорка с приятелки. Всеки ден транспортът ми от квартала към центъра е един и същ – трамвай. Е, в този ден, противно на логиката, без мислене, без чудене, просто реших да се придвижа с тролей, с който пътувах по-дълго и който ми беше по-неудобен не само в този случай, а и по принцип. Разбира се, проверих разписанията и на двете превозни средства. Тролея – за да не чакам, беше почивен ден, трамвая – ей така, по навик.

Тръгнах от вкъщи. Нямаше как да не закъснея за уговорката, тролеят пътуваше по-дълго, но въпреки това дори не обмислих да тръгна към трамвайната спирка. Качих се на тролея, пътувах и за мое изумление – на улицата, на която двете превозни средства се засичат – няколко спирки преди да сляза от тролея и точно спирка преди слизането ми от трамвая, видях как обичайният ми превоз, превозното средство, в което щях да се кача, се беше ударил челно и доста лошо с автомобил. ”

Логично или не, фактът, че се случват подобни неща, е доказателство, че интуиция съществува. Инстинктът за самосъхранение, майчиния инстинкт, инстинктът за симпатия и съчувствие, сексуален инстинкт - всички те са усвоени модели на поведение, които ние следваме. Енергията на хората е нещо, което подлагаме на съмнение, че усещаме - самите тях, чувствата им. Но ако толкова държите на логиката, след като всичко във Вселената е форма на енергия, то тогава...? Някои хора са по-сетивни от други и това е факт. Но ако ще ни убеждавате, че при вас интуицията не работи, запитайте се: някога всъщност доверявали ли сте й се?