Трудно е било да не се забележи появата на 33-годишния модел и писателка Абена Кристин Джон’ел на скорошно голямо модно ревю в Гана. Докато върви по подиума с протезата си, обвита в цветен африкански плат, присъствието ѝ прави силно впечатление. Дамата от ганайско-американки произход се надяваше да отправи ясно послание за видимостта на хората с увреждания, стъпвайки върху години работа както в САЩ, така и в Гана, през които говори открито по темата.
На двегодишна възраст животът на Абена е белязан от изпитание, с което повечето възрастни биха се затруднили да се справят, пише още Би Би Си.
На десния й прасец се появява голям тумор - първият признак на рядък и агресивен рак на меките тъкани, рабдомиосарком. Лекарите поставят майка ѝ пред тежък избор: лъчетерапия, която можела да я остави зависима от инвалидна количка, или ампутация. Майка ѝ избира второто.
„Това беше най-доброто решение, което можеше да вземе“, казва Абена без колебание пред BBC, заобиколена от приятели и семейство в ресторант в столицата на Гана - Акра.
Днес тя живее в Гана, но е израснала в Чикаго, САЩ. Още преди да разбере какво е рак, ранният ѝ живот е оформен от лечение и възстановяване. Движението се превръща в начин да измерва оцеляването си и да възвръща увереността си - своеобразно овладяване на тяло, преживяло толкова много и то толкова рано…
Но когато говори за детството си, не очаквайте да чуете клишираният разказ за „вдъхновяващо дете с увреждане“, често представян в лъскави кампании – тихо, послушно, героично преодоляващо трудностите. Тя напълно отхвърля този стереотип.
„Хората си представят децата с увреждания като отличници - мили, тихи и перфектни“, казва тя.
„Аз бях пълната противоположност. Бях шумна, бях малко чернокожо момиче, тичащо на един крак. Не позволявах на никого да ме мачка и се борех в училище.“
Увреждането ѝ не е смекчило характера й - напротив, дори го е изострило.
И именно тази острота, която тя днес с усмивка нарича своята „професионално вдъхновяваща“ енергия, по-късно я води напред в живота.
В САЩ тя работи като писателка - първоначално като поетеса - а след това става публичен говорител, споделяйки житейския си опит с надеждата да вдъхновява хората.
Тя иска хората да виждат какво постига и да „им подаде огледало, за да видят себе си и какво могат да направят, ако повярват“.
Много преди да се насочи към публични изяви или да работи като модел, Абена усеща силно привличане към Африка - чувство, което не можела да си обясни, но не можела и да игнорира.
Като млада жена в САЩ се потапя в книги за историята на Африка преди колониализма, особено Западна Африка. Колкото повече чете, толкова по-силно става това усещане.
Но първото ѝ посещение в Гана през 2021 г. променя всичко.
В централната част на страната, застанала на мястото Асин Мансо - реката на робите, откъдето поробените хора били продавани, преди да бъдат отведени към брега - тя преживява това, което описва като „момент, който преобръща изцяло разбирането й за самата нея“.
Тежестта на историята се среща с усещането за принадлежност и създава идентичност, каквато никога не е чувствала, докато расте в Америка.
Когато се връща в САЩ, изпада в дълбока депресия.
„Чувствах, че в Гана най-после намерих липсваща част от себе си“, казва тя. „Да си тръгна беше като да бъда откъсната от място, където принадлежи душата ми.“
Три месеца по-късно си събира багажа и се премества завинаги. Гана я приема по начин, който тя все още трудно описва.
„Аз съм ганайка по произход и осиновяване“, казва тя с гордост.
През четирите години, в които живее в Акра, ганайците я приемат по типично ганайски начин – с изключителна топлота. Сега живее с ганайска майка, която я представя като собствената си дъщеря.
„Моята ганайска идентичност не е преструвка“, казва тя. „Това не е косплей роля. Това е наследствено. Както казва Куаме Нкрума: „Не съм африканка, защото съм роден в Африка, а защото Африка се роди в мен“. Точно това е Гана за мен.“
Самата ѝ протеза е израз на тази любов. Обвита в текстилна тъкан кенте, тя е толкова културен символ, колкото и помощно средство за придвижване.
„Винаги е била и винаги ще бъде кенте“, казва тя за текстилната тъкан, с която е обвила протезата си. „Това е израз на любовта ми към тази страна, нейното наследство и нейната гордост.“
Животът с увреждане в Гана ѝ носи нова мисия - далеч надхвърляща личното изразяване.
За Абена разликата между отношението към хората с увреждания в САЩ и Гана се свежда до видимост и достъп.
„В Щатите има напредък - бавно, несъвършено, но има. Хората с увреждания биват канени в повече пространства“, обяснява тя. „Все още има ейбълизъм (негативен предразсъдък срещу хората с увреждане или функционално разнообразие - бел. ред.), но поне има опит да се промени наративът.“
Гана, според нея, е още в началото на този път - не заради липса на състрадание, а заради липса на представителност. След преместването си тя продължава да се бори за правата на хората с увреждания.
„В Гана хората с увреждания рядко се показват в положителна светлина“, казва тя. „Така стигмата процъфтява. Негативизмът процъфтява. Хората не ни виждат в силни, красиви или радостни роли - виждат ни само в нашата борба.“
Нейната кауза е да промени това възприятие – не чрез съжаление, а чрез видимост.
С кенте протезата си, автентичната й личност и отказа да се свива, за да отговаря на обществени очаквания. Абена иска ганайците да виждат хората с увреждания такива, каквито са: амбициозни, стилни, талантливи, сложни, горди и човешки.
„Увреждането не е ограничение“, казва тя.
„Да имаш увреждане не те прави „инвалид“. Липсата на подкрепа и достъпност - това те инвалидизира.“
„Нейното дефиле не беше просто шоу - беше силно потвърждение, че талантът, красотата и увереността нямат ограничения. Горди сме, че предоставихме платформа, на която светлината ѝ да заблести толкова ярко“, казва организаторът на ревюто Шърли Ема Тибила.
„Присъствието на Абена беше изключително въздействащо. Това е истинското включване - да празнуваме всяка история, всеки човек и всяка способност“, добавя предприемачът и основател на наградите Губа Дента Амоатенга.
Но за Абена смисълът на вечерта не се крие в аплодисментите. А в посланието: хората с увреждания не бяха просто зрители - те са в центъра на сцената.
Застанала на кръстопътя между идентичност, увреждане, наследство и мода, Абена представлява нов път за Гана - такъв, в който включването не е тихо загатнатото, а смело изискваното.
Нейният път - от двегодишно дете с рак до жена, която променя начина, по който Гана възприема уврежданията - не е история за оцеляване. Това е история за възвръщане.
Тя си връща идентичността. Връща си подвижността. Връща си принадлежността. И си връща мястото в страна, която по нейните думи „се бореше за мен още преди да съм стъпила тук“.
Работата ѝ далеч не е приключила. Но независимо дали е на подиума, зад микрофона или наставлява млади ампутирани хора, едно остава неизменно – тя отказва да приглуши светлината си. И отказва да позволи и други като нея да бъдат заглушени.
„Гана е моят дом“, категорична е тя.
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
Последвайте ladyzone.bg във VIBER
