Пухкави облаци, крила на огромна метална птица, ако имате късмет – някой изгрев или залез. Навярно в ума ви вече е изскочила перфектната снимка за Instagram или Facebook, която ви зове към вашето ново пътуване в чужбина с обещания за незабравими мигове.
С навлизането на нискотарифните авиолинии се дава шанс на всеки за все по-чести разходки из Европа. Билетите започват от 20 и стигат до 250 евро, а преминаването от точка до точка отнема най-много два часа. Това наистина е голямо предимство, но пък се губи тръпката от самото пътуване, което иначе може да се превърне в неповторимо пътешествие... с кола. Само си представете колко случайни красоти край пътя пропускат очите ви, докато съзерцават единствено и само облаци.
Затова, ако имате възможност и желание, изберете четирите гуми пред двете крила, за да опознаете стария континент. Ако все още имате колебания, ще се опитаме да ви убедим защо пътуването с автомобил има своите предимства с личния ни опит към едни от най-близките до нас дестинации.
Ранна пролетна утрин. Зарадени сме с класически домашни сандвичи, флашка, пълна догоре с най-любимата музика и, разбира се, приятна компания. Скачаме в колата. Софийските улици са притихнали, а нощните светлини на столицата все още романтично осветяват пътя. Пускаме си малко джаз и буквално сякаш се озоваваме в някой класически филм. За да стигнете до Италия, Унгария, Черна гора и отвъд, пътищата са много, но най-оптималният е през Сърбия. Колкото по-рано тръгнете, толкова по-бързо ще минете на границата при Калотина.
Слънцето ни посрещна на сръбската магистрала, където спираме да изядем първите си сандвичи и да изберем накъде точно ще се насочим.
На север от Ниш ни приканва Черна гора, а оттам хърватското море и пищния Дубровник. Тръгваме натам и сме сигурни, че ще видим много красоти и се оказваме прави – огромни планини, спускащи се заплашително над малки градчета. Дълбоки гори, прорязвани от пълноводни реки, а някъде там долу – морето на Будва. Гледката спира дъха. Но трябва да знаете, че шофирането по завоите на черногорския релеф не е за всеки, а ако GPS-а ви не е добре настроен, може и да ви прекара през някой от черните пътища, пресичащи горите на Черна гора.
От Будва решаваме да поемем към Дубровник - "Перлата на Адриатика". Това е град, пропит от древна история, в който са снимали епизоди от "Игра на тронове". Продължаваме да се изумяваме на невероятните планини на Монтенегро, които плавно преминават в искрящото синьо хърватско море. Минаваме и покрай летището близо до Дубровник и не съжаляваме, че сме тръгнали с кола, защото никога нямаше да видим тази изумителна природа, която те приканва да спираш на почти всяко разклонение на пътя, за да направиш снимка на пейзажа.
Отново сме край Ниш. Този път се насочваме към Италия и до най-близкия град до границата, от който можем да тръгнем към Флоренция, Болоня, Милано и Венеция – Падуа. Пътят ни минава през Белград. Няма как да не останем впечатлени дори и само за няколкото минути, през които минаваме през него. Прекосяваме Сава по огромния мост и продължаваме към границата със Словения. А на връщате минаваме през Белия град вечер и сме зашеметени – никога не сме виждали толкова много светлини на едно място.
До прекрасния малък град се стига за 12 часа, а километрите, които трябва да навъртите са 1187. С кола, с разход 6/100 при максимална скорост 130 км/ч (тъй не искате да се срещате очи в очи с разгневени пътни полицаи), ще ви е нужен малко повече от един резервоар, за да стигнете.
Със самолет пътят до там е около час и половина, но така никога няма да видите величествените катедрали, които се издигат насред малките селца в Словения. Решаваме, съвсем импулсивно, както е присъщо на истинските роудтрипс, да се отбием в Загреб – частта на Хърватия, в която няма море, но има страхотни архитектурни шедьоври. Със сигурност подобни своеволия не са позволени в самолета. Едва ли ще можете да го свалите от небето на избрано от вас летище, просто защото ви се е искало да опознаете още една култура.
Но каквото и да споделим за хърватите, ще е малко. Те са любезен народ, който притежава типичната балканска топлота. Не може да се задържим при тях за дълго, тъй като желаната Италия ни очаква. Но със сигурност ще се върнем отново.
Прекосяваме границата със Словения и допълваме резервоара си – на повечето места в Европа бензинът е доста по-евтин от този в България, но не и в Италия – там горивото е едно от най-скъпите. Затова се запасяваме предварително, за да не ни се наложи да зареждаме много в страната на макароните.
Най-добрият начин да обиколите Италия и да вкусите напълно от нейния дух е именно с кола. По никакъв начин не може да се объркате накъде да тръгнете, защото табелите са изключително категорични.
Страната има най-добре развитата мрежа от магистрали. Качвате се на едната и преминавате на другата без дори да усетите, а отстрани се издигат магични замъци и спиращи дъха планини. Пътуването по тях е около 10 цента на километър, а камери дебнат отвсякъде, така че за отсечка от 60 километра, може да платите пет глоби, ако решите да не последвате съвета ни, да спазвате ограничението на скоростта.
Повечето от магистралите са 4-лентови, но винаги са натоварени. Близостта с огромните тирове ни напряга на места, но гледката, която се открива пред очите ни след някой случаен завой си заслужава – малки селца, върхове, на които са кацнали старинни замъци, реки, китни малки къщи или големи имения, заобиколени от симетрични овощни дървета или огромни тополи – сякаш си в живописна картина.
Пак сме на нашата междинна станция – магистралата в Сърбия. Този път решаваме да се отправим към Прага. Очаква ни много повече път и решаваме да отдъхнем преди това и да се насладим за един ден на сръбската култура. Където и да отидеш при съседите ни, се чувстваш като у дома си. Отново минаваме през красивият Белград, но този път му отделяме няколко часа. Задължително хапваме плескавица на бохемската улица "Скадарска" и продължаваме към Нови Сад. Там ни очаква величествената "Петровадинска" крепост и още от сръбската скара и ракия.
Отново потегляме рано сутрин, за да минем бързо на унгарската граница, а там проверките са сериозни. Следва Словакия и издигащата се около нас Братислава. И тук се заричаме да се върнем отново, тъй като нямаме много време за нея. А тя е уютна и гостоприемна, лишена от мегаломания. Наближаваме чешката граница, а навсякъде около нас има градчета и пивоварни, в които се произвежда най-хубавата бира в света. Мракът пада над магистралата. Прага ни посреща с огромните си светлини и макар и да е късно, автомобили и хора щъкат навсякъде като мравки.
Всъщност едно ходене с кола до там излиза по-евтино от самолетен билет, стига возилото да е пълно. Около 150 евро е най-евтиният полет до света на бирата, а сметнато за няколко човека, то надскача тройно парите, които ще дадете за гориво с една по-икономична кола.
На връщане от там си даваме няколко дни, за да разгледаме Унгария. Навярно впечатлени от величествените Прага, Венеция, Флоренция и Котор, не оставя толкова големи спомени у нас.
Пътуването по пътищата на Европа крие невероятни приключения – можете да откриете забележителност, която я няма на картата. Можете да видите неща, които със сигурност не се случват в пределите на Българи. Можете просто да решите да тръгнете в друга посока, да се срещнете с нови хора на стоп, да прекарате наистина пълноценно и прекрасно време със своите приятели или семейство. Затова следващия път си помислете от какво ви лишават металните крилe на самолета, докато ви спестяват време. Защото светът е голям и красиви изненади дебнат зад всеки... завой.
