Едно то най-обичаните лица на bTV - Станислава Цалова - се включи в темата ни Летен гид с екзотични предложения. Тя обожава пътуването, съчетано с ученето в различините му аспекти. Ето кои са нейните любими дестинации:
Обичам да ходя на места, които могат да ми покажат нещо, да ми разкажат история, да ме накарат да се замисля.
Като момиче обичах да пътувам навсякъде, всичко ми беше интересно. Мислех си дори, че с удоволствие бих пътувала и сама. Докато бях на едногодишна специализация в Япония се организира екскурзия до езерото Бива, място на което исках непременно да отида. Стана така, че организацията нещо пропадна, а аз вече се бях настроила да го посетя, така че реших да отида сама и да му се насладя на спокойствие. Това беше най-самотното ми преживяване, което съм имала.
На брега на езерото, станало свидетел на безброй истории, весели, тъжни, романтични и такива, които са определяли бъдещето на Япония, аз ходех съвсем сама край езерото, духаше студен пронизващ вятър и нямаше друг жив човек, излязъл на брега. Тази разходка край брега на езерото Бива ми показа, какво е чувството самота. Беше смразяващо, отрезвяващо и много тъжно. Там много бързо разбрах, че е важно не къде си, а с кой си. За мен трайно пътуването стана споделяне на преживявания с близки хора, а не трупане на гледки и километраж. Кой знае докога, може би до следващото отрезвяващо езеро, ще бъде така.
Откакто имам, деца избирам маршрути с възможно най-много преживявания и превозни средства.
Едно от местата с най-голямо разнообразие на превозни средства, на което сме били с децата е остров Сицилия. В района плавахме с корабче тип комета, което буквално лети с подводни криле, бяхме на лифт над крайбрежието при Таормина, до Сицилия пътувахме със самолет. Близо бяха Еолийските острови. Там камъчетата на плажа бяха вулканичното стъкло обсидиан. Беше интересно брегът да е черен и да се печем върху толкова скъпи камъни.
Мястото, което завинаги ще остане в сърцето ми, е Мароко. Най-добрата ми приятелка Здравка се омъжи за мароканец и по този повод им гостувахме там с моя съпруг Данчо. Беше като в арабска приказка. Имаше пустини, оазиси, камили и море, усещане за свобода, лекота и безгрижие. Хората в Мароко живеят много по-различно от българите и това ми направи много силно впечатление.
Като цяло жените и мъжете са отделни групи в семейството, но дори и така семейството е много силно, сплотено и голямо. Всякакви братовчеди, чичовци, лели и баби непрекъснато действат за доброто на семейството и всички са заедно. За малко и ние се оказахме в това прекрасно, динамично семейство и беше незабравимо преживяване, което завинаги ще остане в сърцето ми.
