Билинският манастир е едно от онези тайнствени места в България, които в момента тънат в забрава, но дори и в това състояние носят особена сила и дух.
Създаден е на мястото на езическо светилище, в подножието на рида Црънча. Древно предание гласи, че е основан от болярина Милутин, владетел на съседното село Ярославци. Яротин измолил разрешение за съграждането на манастира лично от византийския император. Според някои информационни източници манастирът е изграден през 16 век, но археологическите останки показват, че още през 14 в. на това място е съществувал голям укрепен манастир. Първото сведение за светата обител, след османското нашествие, е от 1587 г. Тогава отец Стефан бил част от пратеничеството на кюстендилския епископ в Русия.
В миналото побитите камъни, т.нар. менхири, които са били пръснати в околността, са посещавани в Русалската седмица (седмицата след църковния празник Петдесетница или Св. Троица). Менхирите вече не съществуват. Изчезнал е и обичаят облечени в бяло младежи да обикалят около празника и с песните и танците си да гонят злото. Самият манастир е построен върху наклонен терасовиден терен. Манастирските сгради са оформени като правилен четириъгълник.
През 17-18 в. Билинският манастир е играл значителна роля в духовния и културния живот на западните българските земи. В него се е помещавало и килийно училище. След Освобождението манастирът постепенно западна. И днес той бавно предава останките си във вечната прегръдка на природата. Манастирът не принадлежи на никое религиозно братство, въпреки че според слуховете монах-отцепник – отец Партений, заедно с две послушници, се самозаселили там и се опитват, разчитайки единствено на собствените си усилия да възстановят старината.
В двора на църквата могат да се видят стари кръстове, отбелязващи гробовете на починалите монаси. Каменните постройки на манастирските сгради се рушат камък по камък, зидовете се ронят, а бурените и павитът обвиват всичко, което не помръдва от мястото си по-дълго време.
Мястото е много особено и силно натоварено със символи. Змии, гущери, гъсеници, пеперуди, коприва, падаща мазилка, търкалящи се камъни – това описанието към момента на един паметник на културата.
Ако искате да посетите това място, побързайте, защото разрухата е повсеместна. Остава ни надеждата, че светите места винаги оцеляват, а единственото, което умира, е материята.
