1340 г. Анастасий започва своето изкачване към върха. Напуканите му пръсти се вкопчват във всяка скална издатина, мускулите се напрягат до краен предел, капките пот замъгляват зрението. Само миг невнимание и бездната ще погълне дръзналия да предизвика скалната височина.
Анастасий продължава нагоре, а страхът не успява да превземе мислите и душата му. Той вярва, че Бог е с него в този момент и няма да го изостави до края на опасното му пътуване. Дали благодарение на божията закрила или на добрата си физическа подготовка, вдъхновеният катерач наистина успява да стигне до върха на 400-метровата скала в причудлива форма. Целта му съвсем не е само да изпита собствената си воля и физически умения. Анастасий вярва, че е пратен от Всевишния точно на това място с точно определена цел. През същата тази година духовникът основава първия от 24-те манастира, които през следващите столетия ще приютят стотици монаси, а в наши дни оцелелите 9 духовни обиталища (6 са отворени за посетители) са световна забележителност, включена в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Това е Метеора в Северна Тесалия, Гърция – стълбището към Бога.
И преди да ви заразим с изживяната от нас емоция при посещението на Метеора и да ви дадем полезни препоръки как да го усетите наистина, искаме да събудим любопитството ви с още малко история.
Трудно е да се обясни какво точно представлява Метеора, ако не си го видял със собствените си очи. Първо ви поразяват скалите, които сякаш са създадени за декор на научнофантастичен филм. Внушителни каменни стълбове, които се извисяват на 400 и повече метра към небето. Сякаш небесният творец ги е дялал, за да постигне причудливата им форма.
Учените имат доста по-прозаично обяснение. Преди милиони години на това място съществувало дълбоко езеро, но след глобален катаклизъм водата се оттеглила. Речните потоци свършили останалата работа, отмивайки меките седименти, оформяйки странните скални образувания. Те стояли горди и непокътнати в продължение на 60 млн. години, преди хората да погледнат нагоре и да пожелаят да ги "опитомят".
Още през 11 век отшелници се заселват в околността, а три века по-късно Анастасий основава първия манастир на един от най-високите и непристъпни каменни стълбове. Заради това му постижение посмъртно той се сдобива с едно "Свети" пред името си от признателната християнска църква. Днешните туристи се чудят и маят как сам човек е успял да преодолее стръмната скала, как си е качил материали, за да построи покрив над главата си, как е успял да убеди и други хора, че там ще са по-близо до Бог и по-далеч от човешките пороци.
Св. Анастасий се уповава на своята вяра и извършва нещо, което дори днес изглежда твърде непостижимо дори и с помощта на съвременните машини. Той и сподвижниците му с голи ръце изграждат манастира "Преображение Господне", който в наши дни е известен като Големия Метеор. Строителите първо изсичат стъпала в скалата, а след това качват с въжета необходимите им строителни материали. Щом веднъж се оказва, че чудните произведения на природата или на божията промисъл са възможни за превземане и други от каменните стълбове стават обитания на смели монаси. До днес са съхранени 9 манастира, от които 6 са отворени за посетители. Те заслужават вниманието на всеки, който иска да види нещо различно от лъскаво струпване на метал, стъкло и всички други продукти на съвременната цивилизация.
Не, че манастирите, кацнали върху скалите в областта Метеора, са се опазили от комерсиализацията. Твърде много автобуси, коли, туристи и богати азиатци, които са готови да купуват торби с магнити и всякакви други сувенири. И все пак мястото продължава да пази част от онова тайнство, което някога вдъхновява Св. Анастасий да даде началото на една легенда. Легенда, която изненадващо не е чак толкова популярна сред българските туристи.
Нашенците обичат Гърция, но са запленени от морето, таверната и маринования октопод. Много са чували за Метеора, но отлагат пътуването с мотива, че пътят до там е дълъг и труден. Истината е съвсем различна. Само 519 км разделят София от градчето Каламбака, което е в подножието на "Иглите", както още са известни скалите, върху които са изградени прочутите манастири. Малко над 6 часа са необходими да бъде преодоляно разстоянието с кола, но подобно натоварване изглежда напълно излишно, като се има предвид, че на половината път между София и Каламбака е разположен красивият Солун. Градът е твърде примамлива спирка, за да бъде пренебрегнат и затова послушайте този съвет - организирайте си почивката така, че на път за манастирите да прекарате една вечер в Солун. Достатъчно е да направите разходка из крайбрежната улица, да се качите на местната крепост и да похапнете в някое от местните ресторантчета, за да се почувствате напълно доволни от еднодневния си престой в града. Нашият горещ съвет е и задължително да си поръчате от любимата на гърците "Меланзана", което е печен патладжан със сирене фета, чесън и други подправки. Да, все повече български ресторанти също го правят, но не успяват да се доближат до оригиналния вкус. Не са за пренебрегване и солунските барове по крайбрежната улица, които започват да се пълнят след 9 вечерта и които нагледно показват как умеят да се забавляват гърците.
Но да не се отклоняваме от главната ни цел. Каквото и да правите в Солун, гледайте да сте по леглата навреме, за да тръгнете колкото е възможно по-рано на другата сутрин. Чакат ви още 228 км, а е добре да пристигнете на Метеора колкото се е възможно по-рано. Вие ще решите дали първо да се настаните на квартира или в някой от многобройните къмпинги в околността - стаи за спане да искаш в подножието на причудливите скали. Има и скъпи хотели срещу 100 евро за стая, има и не толкова претенциозни местенца, които предлагат всичко необходимо за 25 евро на вечер.
Важно е да оставите саковете и да потегляте към планината, защото там ви очаква едно нелеко предизвикателство. Пътят нагоре към скалните образувания е идеално асфалтиран, но по обясними причини е изключително тесен. А от 10 сутринта натам се превръща в доста оживено място, в което деребействат шофьорите на огромните автобуси, натъпкани до горе с китайци и японци. Разминаването е на косъм, местата за паркиране са кът. Всеки се оправя както може, а обратните завои са по силите само на най-смелите майстори на волана.
Но проблемите със засиления трафик в планината не бива да ви отказва от това приключение. Веднъж намерили мечтаното паркомясто, може да се подготвите за следващото изпитание. Само до един от манастирите ("Св. Стефан") се стига с кола. Другите изискват от посетителите им да изпитат собствените си физически способности. Ако имате желание да се върнете няколко века назад и да се докоснете поне малко до подвига на Св. Анастасий, започнете своята обиколка от "Св. Троица". Той е качен на 400-метрова скала, до която се стига след преодоляването на 140 изсечени стъпала и множество тунели.
Вървейки нагоре, ще получите идеална възможност да се замислите за собствения си живот, за всичките дребни проблеми, които ненужно тровят ежедневието ви. Защото там, по пътя към "Св. Троица", дрязгите и всекидневните грижи се изпаряват. Сякаш никога не са били. Окото предава към съзнанието, а то поглъща жадно красивите гледки, които се откриват още по време на изкачването. Под скалните стълбове се е ширнала Тесалийската равнина, която те пленява със своята красота и спокойствие. Но не се застоявайте твърде много на някоя от малките скални тераси, тъй като пътят до манастира ще ви се стори безкраен.
А крайната цел си заслужава усилията. След преодоляването на тези 140 стъпала вие сякаш сте на върха на света. Спокойствието и смирението моментално превземат душата ви. Дори и италианските туристи, които по традиция са най-гръмогласни, започват да шепнат впечатлени от добре реставрираните манастирски помещения. Ще се пренесете назад във времето, научавайки как монасите са се хранили, къде са се молели на Всевишния и къде са пускали въжето, за да им доставят храна и всичко друго необходимо за оцеляването им на толкова неприветливо място. От градината на манастира се открива още по-впечатляваща гледка, която няма как да бъде описана.
Огромен късмет е да посетите мястото, когато не сте приклещени от тълпата. Това е възможно или веднага след отварянето на манастира или непосредствено преди затварянето му за посетители. Всеки един от манастирите е с различно работно време, което няма нищо общо с упоменатите часове в туристическите брошурки. На място трябва да се ориентирате и да си направите план. След най-трудно достъпният е редно да видите и най-важния манастир, а именно Големия метеор. Неговият игумен и до днес има последната дума при взимането на важни църковни решения. Пътят до него не е труден, а вътрешността му мое да впечатли и най-претенциозния турист. И тук гледката е вълшебна, и тук ще видите добре поддържани градини, монашески килии, магерница и още, и още. Сравнително бързо се минава и музеят, в който са изложени различни експонати от гръцката история.
Тук, с помощта на експонати, добре е преразказана съпротивата на местните монаси срещу турските завоеватели. Разположението на манастирите предполага, че те ще са недостъпни за нашествениците, но не се получава така. Много от тях са ограбени и опожарени, за да бъдат изградени отново след това.
В Големия метеор могат да се видят също едни от най-ценните образци на пост-византийско изкуство в Гърция. Манастирската църква "Св. Преображение Господне", пострадала от земетресение през 1544 г., е изградена във формата на кръст със сложен дванадесетостранен купол, висок 24 метра. Любителите на стенописи, ръкописи и древни книги също ще се почувстват в свои води.
След посещението на Големия метеор може да се отдадете на случайността. И все пак не пропускайте "Св. Варвара". Монахините от процъфтяващия женски метох са се постарали да привлекат своите гости с невероятните си градини. При повече късмет може и да засечете някоя от монахините, въпреки че те странят от туристите в часовете за посещения. Усмивката на тези жени е пленяваща със своята чистота, погледът им е лишен от коварство и пресметливост. Срещата ви с тези мълчаливи, но изключително приветливи жени със сигурност ще ви накара да погледнете в собствените си души и подсъзнателно ще ви подтикне да се опитате да бъдете поне малко по-добри хора.
След като си тръгнете от "Св. Варвара", трябва внимателно да обмислите следващите си действия. След посещението на три манастира всеки един от следващите ще ви се стори малко или повече същия като предишния. Така рискувате да изгубите част от очарованието на местността и от творенията на хора, живели преди векове. Най-добре е да разделите обиколката на две и да продължите на следващия ден. Ако нямате подобна възможност, продължете напред, но не забравяйте и да гледате на всяка манастирска порта за работното време.
В противен случай ви дебне неприятен сблъсък с местните, които са ангажирани с прогонването на туристическата тълпа в края на деня. Това са хора, които нямат нищо общо със смирените монаси и монахини. Лошо гледащите мъже настоятелно приканват туристите да си тръгват по най-бързия начин и не им минават молбите на различни езици от рода на: "Само още 5 минути". И тук изводът е, че трябва да погледате на единия ден и да си оставите половината за другия.
Вечерта ви също може да е приятна, ако се разходите из селцето Кастраки, което е най-близо до манастирите. Стрехите на крайните му къщи се опират в каменни стълбове, които се извисяват на стотици метри нагоре. В селцето е пълно и с приятни на изглед ресторантчета, които обаче предлагат твърде ограничено меню. Няма ги солунските рибни деликатеси и засукани салати. Тук е царството на шишчетата и пържените картофи.
На сутринта се организирайте бързо, за да изпреварите неуморните азиатци, които също са известни със своята дисциплинираност. Очакват ви още манастири, които отново ви връщат назад в миналото. Ще бъдете пленени от внушителните размери на "Варлаам" и от далеч по-малкия, но изключително красив "Свети Никола Анапавса", който също така е изпитание за по-зле подготвените във физическо отношение туристи. Обиколката ви може да завърши във вече споменатия "Св. Стефан", до който се стига с кола и предлага същото разнообразие от гледки и вековна история, както и другите му събратя.
Дори и да не успеете да посетите всеки един от манастирите, ще останете доволни от преживяното. Мнозина се съсредоточават върху детайлното обхождане един, два или три от църковните комплекси, обещавайки си да дойдат пак. Това е място, което си заслужава да бъде посетено втори или дори трети път. Защото крие в себе си достатъчно божественост и хармония, за да ви спечели за цял живот.
