Имате приключенски дух? Чудите се коя да бъде следващата дестинация, към която да се запътите? Не се колебайте и се насочете към Мароко. Страна, изпълнена с контрасти - с много цвят в облеклото, аксесоарите и вътрешното обзавеждане, но с едноцветни фасади и еднотипната външна архитектура на жилищните сгради; с необятни пространства между градовете, където рядко се виждат хора, но и с много тесни улички, по които е трудно човек да се размине. Страна, в която хората са или много бедни, или много богати.
Мароко е държава, разположена в Северозападна Африка. На север има излаз на Средиземно море и Гибралтарския проток, който свърза страната с Европа, а на запад – на Атлантически океан. На изток и югоизток граничи с Алжир, а на юг – със Западна Сахара и Мавритания. На северното крайбрежие са разположени Сеута и Мелиля - испански територии, строго пазени заради възможността да се използват за нелегална емиграция.
Официалният език е арабски, говорими са френски, испански и берберски.
В миналото страната е била населена с бербери, но днес преобладаващата част са араби.
Впечатляващ е контрастът в природата. Ако тръгнете от север на юг, ще забележите как растителността постепенно се променя. В северните части е много зелено, особено през пролетта, а растителността е изключително гъста. Но отивайки все по на юг, започват да преобладават незалесените участъци, и така до най-южната част, където се намира пустинята Сахара.
В планинските райони забелязахме много магарета. Оказа се, че те са едно от основните транспортни средства, използвани в Мароко от по-бедното население. Това е единственият начин за придвижване на хората, живеещи в планината.
В градовете магаретата се използват главно за транспортиране на стоки. Може да ги видите постоянно, преминаващи по малките улички, пълни с товар. Тук е и единственото място, където може да видите знак, обозначаващ "Внимание, магаре!".
Широкоразпространени са и моторите, преобразувани във вид на триколки, които също се използват за превоз на товар.
Разбира се, използват се и коли, а пътищата като цяло са в много добро състояние, но трябва да се внимава, тъй като никой не спира на пешеходните пътеки и пресичането е много опасно.
Кухнята в Мароко е разнообразна. Използват се много подправки, като например куркума, кориандър и шафран. Предпочитани са миксовете от подправки, които придават уникален вкус и аромат на ястията. Широко разпространен е миксът от 35 подправки. Рас ел ханут е най-емблематичната подправка за Мароко. В превод от арабски означава "глава на магазина" и представлява най-добрата комбинация, която може да забърка собственикът на магазина за подправки от стоката, с която разполага.
Една от традиционните закуски са мароканските палачинки, които се различават от приготвяните у нас. Мароканските са по-малки и по-плътни. Типично ястие е тажинът – древно берберско ястие. Името му идва от глинения съд, в който се приготвя. Той се състои от две части – плоска основа и голям конусовиден капак.
За приготвянето на тажин се използва месо, предимно агнешко и телешко, зеленчуци и много подправки. Може да го срещнете и приготвен с плодове и ядки. Един от тажините, който опитахме, беше със сини сливи и бадеми - изумително допълнение към месото, придавайки му сладък привкус. Месото винаги е много крехко, а смесицата от вкусове сякаш експлодира в устата ти. Кускусът също е често използван в приготвянето на ястия. Съчетава се с месо и зеленчуци или само със зеленчуци. Разбира се, използват се и много подправки. С мароканския кускус се приготвят и чудесни салати.
Ако може да се опише с две думи, мароканската кухня е "експлозия от вкусове".
Типичното питие е ментов чай, който се приготвя от съчетание на зелен чай с прясна мента и захар. Интересен е подходът на сипването му – от високо, в малки стъклени чаши. Чай се пие по всяко време, на всяко място и по всякакъв повод.
Традиционното облекло в Мароко се нарича джелаба – дълга роба с качулка. Може да се носи и от мъже, и от жени. Изработва се в различни цветове. Качулката защитава от слънце и същевременно предпазва и от вятър. Традиционен елемент в мъжкото облекло са червеният фес и меките остри чехли, а в женското – хиджабът (забрадка или друг вид кърпа за глава).
На мъжете в Мароко е позволено да имат до 4 жени. В много от случаите булката се избира от майката на младоженеца, която проучва семейството и решава дали момичето е подходящо за нейния син. Той, от своя страна, за да отправи предложението си за брак и да получи позволението на родителите, отива на гости на семейството на избраницата, носейки със себе си захар. След края на вечерята мъжът оставя пакета със захар и си тръгва. Ако на следващия ден семейството не върне захарта, това означава, че са съгласни и женитба ще има. Следваща стъпка, преди сключването на самия брак, е сключване на договор, в който се упоменава и каква сума мъжът трябва да изплати на семейството на булката. Уговорената сума трябва да се изплати, дори и ако впоследствие се стигне до развод. Сватбите в Мароко продължават от 3 до 14 дни. Ако впоследствие мъжът реши да има и втора съпруга, той трябва да поиска разрешение от първата си жена и едва тогава може да сключи нов брак. Ако мъжът има няколко съпруги, той трябва да се отнася към тях еднакво както материално, така и емоционално. Разводът е позволен, но за разлика от мъжа, който лесно може да си намери нова съпруга, за жената това би било почти невъзможно.
С времето Мароко се насочва повече към европейските порядки. Днес жените имат повече права, могат да работят и да заемат добри постове. Настоящият крал на Мароко Мохамед VI е европейски настроен. Дава и допълнителни права на жените. Казват, че се е оженил по любов. Съпругата му принцеса Лала Салма е образована и дейна жена, а народът я познава, за разлика от съпругите на кралете преди него, които не са се показвали в обществото. В Мароко не съществува титлата "кралица", именно затова и Лала Салма носи титлата "принцеса". До момента двамата имат две деца.
Мароко има четири имперски града – Маракеш, Мекнес, Рабат и Фес.
Маракеш, наричан още червения град, е известен със своите древни дворци и изумителната джамия "Котубия". Не по-малко интересен е и площад Джемаа Ел Фна ,без който Маракеш не би бил същият. Сутрин той е голям пазар, а вечер сякаш оживява. Тълпи от хора идват за поредните представления. Акробати и танцьори са заобиколени от хора, които ги гледат в захлас, дресирани маймуни и укротители на змии те подканят да се снимаш, а от безкрайните сергии с храна се носят омайващи аромати. Тук може да усетите атмосферата на истинското Мароко.
Мекнес е бил някогашна столица по време на управлението на Мулай Исмаил. Познат е още и като "Мароканския Версай". Тук може да видите най-големия градски портал в Мароко – Баб ел Мансур.
Рабат е столицата на кралството. Разположен е на Атлантическия бряг и на южния бряг на река Боу Регрег, която отделя града от съседния град Сале. Тук се намира и кралският дворец. Интересни забележителности са кулата Хассан и мавзолеят на Мохамед V.
Фес е най-старият от четирите имперски града и третият по големина в страната. Той се счита за религиозната столица на Мароко. Старата медина е истински лабиринт с повече от 9000 улици - тесни и с безброй хора. Фес е известен и със своите кожени изделия. Обработката на кожите става ръчно. Тук може да намерите висококачествени кожени палта, чанти, портфейли, марокански чехли и други.
Тук се намира и най-старият действащ университет в света – Карауин. Построен е през 859 г. и не е прекъсвал образователната си дейност и до днес.
Най-големият град в Мароко е Казабланка, който е и икономическа столица на кралството. Едни от главните забележителности са площадът на Обединените нации и джамията Хасан II, смятана за втората по големина в света джамия след тази в Мека.
Друг интересен град в Мароко е Шефшауен. Известен е още като Синия град на Мароко заради боядисаните в долната си част къщи в медината в синьо. Според една от теориите къщите се боядисват в син цвят, защото той отблъсква комарите, а и не привлича така силно слънчевите лъчи. И до днес жителите на града продължават да поддържат традицията и периодично боядисват сградите.
Мароко е колоритна страна, запомняща се с характерните си тесни улички, необятните цветни пазари, занаятчийските изделия и пъстрата храна, приготвяна с местни продукти и много подправки. Страна изпълнена с екзотика, съчетаваща арабския и африканския свят в едно.
