Шедьоври, оцелели векове наред на безмилостния ход на времето. Единствените от Седемте чудеса на античния свят, неподвластни на разрухата. Това са пирамидите в Гиза и техният верен страж Сфинкса, известен и като "Бащата на страха". Най-посещаваната туристическа дестинация в света.
В близост до тях и в опиянение от величието им, несъмнено някои от стотиците им посетители всеки ден си позволяват да заключат: "Това не може да е работа на човек. На умове от древността. Това е дело на висш разум, на извънземни."
Никога, никога не правете грешката да изкажете подобно мнение пред египтянин, докато сте на гости в страната му. Нямате шанс да спечелите този спор, а рискувате да обидите гостоприемните си домакини.
Пирамидите са пример за някогашното могъщество на една древна цивилизация. Израз на човешкия стремеж към вечността. Какво е искал вторият фараон от Четвъртата династия Хуфу, познат с гръцкото си име Хеопс, на когото принадлежи Хеопсовата пирамида (най-старата и голямата)? А синът му Хефрен, чиято монументална гробница е втората най-внушителна и чието лице, може би, е това на Сфинкса? А Микерин, синът на Хефрен с най-южната пирамида от трите в Гиза? А останалите древни мъртъвци, за които са построени 138-те пирамиди по цялата територия на страната?
Да живеят отново!
"Душо, намери ме!", казва на чудесен български език нашият гид Ахмед, докато почуква по един саркофаг в Египетския музей в Кайро. Живял години във Варна и наричан от своята хазяйка там Мишо, този харизматичен човек препуска с бърза крачка из най-голямото хранилище на древноегипетското изкуство в света. И не ни отегчава нито за миг със суха информация, а разказва приказка за мечтание за живот след смъртта и ни запознава с истинския Египет.
"Душо, намери ме!"
Това е най-великият двигател за умовете на древността – е нашият извод от всичко чуто. Какво са правели властелините от миналото? Строели са вечните си домове, изпълнени със следи. И днес ни разказват чрез тях за живота си, дават пълна информация за себе си, оставили са указания, напътствия, но и загадки, лъжливи врати... Това е лабиринт, в който има само един правилен път. Той трябва да бъде намерен единствено от собствената душа. Египтяните вярвали, че има нещо у човека, неподвластно на смъртта.
Пирамидите са така енигматични, че дори и днес много от тайните им остават неразгадаеми за учените. Изправите ли се пред тях, ще усетите магията им.
И днес много хора смятат Египет за твърде опасно място за пътуване особено след революцията там от 2011 г. Несигурната политическа обстановка след Арабската пролет задълго не дава възможност някой да се докосне до историческите богатства на страната и да препусне с ATV през пясъците на Сахара.
Това се променя драстично през последните години, като през 2016-а само британските посетители са 1 милион. Според статистиките, тази година дори гръцкият туризъм търпи жестока конкуренция от египетския и турския. И все пак, за да си осигурите спокойно и приятно пътуване, на което да се насладите, без да се притеснявате от изненади, доверете са на някой от реноминираните ни туроператори.
От вас зависи колко ще ви струва. От 1200 до 1700 лв. е едноседмичната почивка с включени самолетни билети и all inclusive в петзвезден хотел. Възможно е да похарчите и повече, ако искате съвсем да се отдадете на лукс.
Храната е в изобилие по четири пъти на ден. Важно: не пийте вода от чешмата! Препоръчително е да миете дори зъбите си с бутилирана вода. Тамошната вода съдържа специфична бактерия, която в повечето случаи се отразява зле на стомасите, които не я познават. Ако все пак нещо ви се случи, знайте, че египтяните имат едни от най-добрите лекарства за стомашно-чревни неразположения в света. Освен това в хотелската ви стая задължително всеки ден ще бъде оставяна бутилирана вода.
Екскурзиите на място струват от 35 до 100 евро, но си заслужават. За всяка организирана разходка с вас винаги има екскурзовод, който говори минимум четири езика. Доверете му се изцяло и не предприемайте самостоятелни пътувания. Не се колебайте да давате бакшиши на всички, които се грижат за комфорта ви и ви обсипват с внимание. Египетската лира е основната валута в страната, но се приемат също така долари и евро, които дори са предпочитани от местните.
Бакшишите помагат значително за препитанието на работещите, които иначе взимат минимални заплати. Повярвайте, те ще си заслужат всеки долар/евро с усмивка, както и с много други тънкости в изучения подход да накарат всеки турист да се чувства специален.
Организацията е по конец. Личният ви гид ще бъде винаги където трябва и ще разреши всеки ваш проблем. Шофьорът ще ви вземе и остави на място по план, а търговците по пътя ви просто ще ви "принудят" галантно да купувате и да се пазарите с удоволствие.
И не забравяйте въпреки жегата да се обличате с уважение към предимно мюсюлманското население и особено жените. Не е нужно да носите тюрбан, но твърде късите дължини не правят добро впечатление извън хотелите.
Нашето приключение започна от Кайро, като първата ни вълнуваща среща беше с пирамидите и Сфинкса. Останахме потресени от начина на шофиране в столицата. Просто няма никакви правила за движение. Пешеходните пътеки са като мираж в пустиня. Важното е да има налице работещ клаксон, който решава всеки проблем! Не е изненада, че почти няма автомобил, който да не изглежда като преди важно посещение при автомонтьор.
На следващия ден поехме към Хургада. Преди няколко години около чистите му брегове и рифове е имало само малко рибарско селище, а сега с шикозните си хотели Хургада е сред най-предпочитаните египетски курорти. Едва на 30 минути има летище, откъдето се осъществяват полети до Кайро и големите европейски градове.
Там един ден за плаж ни е напълно достатъчен. После ни зоват по-интересни занимания – тур до Луксор с Мохамед. Долината на царете приканва в 40-градусова жега и 3-4 часа път от Хургада дотам в едната посока. Старата столица на Египет – Тива, е дом на много богатства. Огромен брой дворци и храмове, руините на комплекса Карнак, посветен на Амон Рa, мемориалните храмове на Рамзес II и Рамзес III, гробници на редица благородници, както и музеят Луксор, който съдържа артефакти от гробницата на Тутанкамон. Луксор се простира и на западния, и на източния бряг на Нил, а разходката с корабче по реката е задължително.
След тежкото посещение на старата столица предпочитаме да се разхладим на другия ден със скуба дайвинг в Червено море. Инструкторите ни са французи. В тишината под водата времето спира и красотата омагьосва до загуба на всякаква тревожност и мисъл за реалността. Гмурканията са две – преди и след обяда в открито море. Денят е чудесен въпреки морската болест и гаденето, което още след първите минути покоси някои от нас. Всяко неразположение обаче изчезваше след скока с неопрена в "голямото синьо".
При дайвинга в никакъв случай не пипайте красотите около вас. Абсолютно забранено е да изнасяте корали и всякакви морски индивиди. Дори да сте ги намерили просто на плажа. Със сигурност ще предизвикате фурор на летището.
Ако искате да имате своята романтична среща с морето, но дайвингът е една идея по-екстремен за вас - посетете Райския остров (Paradise Island). Там ще поплувате с шнорхели. Мястото е невероятно красиво - няма растителност, а само фин, бял пясък, заливан от кристалносиня вода.
Сафарито с ATV също трябва да бъде основна точка от вашия план. Там гидът се казваше Рамзи, а групата ни бе наречена – Рамзес III. Слагаме шал и очила, защото пясъкът и слънцето са безмилостни. С екип от умели навигатори стигаме до пустинно кафене, където пред очите ни сръчен майстор рисува в стъкленица с пясък... още приказки за изгреви, залези и бедуини.
Отново яхваме бъгитата, а усещането, че сме в сцена от "Лудият Макс", се засилва. Стигаме до място в пустинята, където наблюдаваме истински мираж. След това с джипове потегляме към най-крайната ни цел – бедуинско селище, където се разхождаме и снимаме с камили.
Местните деца гледат с любопитство и също са готови за снимки, но няма да ви лъжа... някои от тях ще изтръгнат всеки долар от ръцете ви още докато си отваряте портмонето. Разбира се, има и бедуини, които странят от туристите.
Свечерява се, а под звездите храната е по-вкусна отвсякога. Маси няма, а "столовете" са възглавници на земята около специална сцена. След вечерята е предвидено огнено шоу и танц на дервиш. Наргилето е абсолютно автентично - пустинно.
Последното удоволствие, преди да отпътуваме към хотела, е поглед към Луната през телескоп. Сбогуваме се с Рамзи, който ни напомня да не забравим да оставим бакшиш на нашия шофьор – младо момче, което освен всичко има грижата за безопасността ни извън хотела.
Естествено, че няма. И теб няма да забравим скоро, Рамзи. Нито пък Ахмед. Нито Мохамед. Сахара ще остане завинаги в нас. Червено море също, пирамидите... Египет омагьоса душата ни.
