Ирена Василева е влюбена в планините и особено в Хималаите. Дотолкова, че преди няколко години зарязва професията си в България и следвайки сърцето си, се омъжва в Кашмир, Индия и днес живее в Шринагар, край езерото Дал.
Двамата със съпруга ѝ се занимават с организиране на т.нар. "трекове". Ирена обича да разказва за живота си там, особено в снимки. Днес ви потапяме в света на малката Асия от малко село в района на Кашмир.
Асия и семейството й живеят в планината, изолирани от света - без транспорт, интернет, телефон, електричество. Къщата им, както и на останалите в селото, е от камък и дърво. Цялото семейство живее в една стая, която е и кухня, и гостна, и спалня. Готвят на огнища, направени от глина, обикновено разположени в средата на стаята. Като запалят огън, цялата стая се изпълва с дим.
Съдовете си ги правят сами от глина. Хранят се основно с чапати (местен хляб, който прилична на пърленка), мляко, солен чай с мляко и понякога месо, но много рядко защото предпочитат да продават овцете, които отглеждат.
И семейството на Асия отглежда овце. В задната част на стаята стената е висока около половин метър и служи като преграда между хората и животните. Вечерно време прибират овцете вътре. През нощта често слизат бели леопарди и ако има животни навън, ги нападат.
През лятото всички се качват високо в планината със стадата. Децата, които ходят на училище, остават в селото с някоя от възрастните жени. Другите пътуват с родителите си.
Понякога се намира кой да занесе дрехи, тетрадки и химикалки. Училището е навън. Седят на земята, за да учат. Ако нямат на какво да пишат, пишат на земята, в прахта.
Учат само лятно време. Имат часове по английски, хинди, урдо и математика. Учителите са доброволци, не получават заплати. Децата са невероятни , непринудени, диви и любопитни.
Животът на местните минава в планините. Някои от тях дори не предполагат, че има по-различен начин на живот от този, който познават. От много малки започват да помагат на родителите си. Носят големи глинени кани с вода на главите си и изминават по 4-5 километра. Събират дърва.
Местните живеят номадски - днес са на едно място, след седмица се местят. Когато са в планината, живеят в палатки.
В момента тук настъпва зима. В Кашмир има четири сезона, както е в България. По планините вече има сняг. Кашмир е разположен в планинската верига Каракорум и крайните части на Хималаите. Падне ли сняг, хората остават изолирани. Понякога дори къщите им са под снега и правят тунели.
Дружелюбни и добродушни хора. Винаги усмихнати. Предлагат чай и чапати в замяна на разкази от далечни места.
