Любовната ни февруарска игра продължава. След като миналата седмица ви попитахме
Коя е любимата ви известна любовна история и защо,
днес поставяме новата задача, която изисква да вложите също толкова любов и вдъхновение. А тя е:
Споделете любимото ви любовно писмо, изпращано някога на някого?
Разбира се, любовното писмо може да е писано векове назад, да е съвременно, да е изпратено до вас или до ваш/а близка/ък приятел/ка, да е от филм, пиеса, роман, разказ и т.н. Текста на писмото оставяйте като коментар под статията до другия четвъртък, 27 февруари. От всички любовни писма ще изберем трите най-вдъхновяващи. Техните потребители, които са ги споделили, заедно с тримата победители от изминалата седмица, ще участват в томболата ни за спа уикенд за двама.
Кои трима от вас продължават в любовната ни надпревара>>
За вдъхновение споделяме с вас няколко известни любовни писма... >>>
Пейо Яворов и Лора
До Пейо Яворов събота вечер, 1911 г.
„Сега се върнах от казиното, гдето отидох да те вида на излизание от театъра*. Не мога да спа и не мога да пиша. Щастието е и скъпо, и неочаквано... Ако можеш да подозираш колко е скъпо и желанно и отдавна очаквано това „неочаквано" щастие...
А толкова много работи тежат на гърдите ми, толкова въпроси на устните ми... Почти те не познавам, а те обичам - ти ще го почувстваш много по-късно. Писмото ми е много несвързано, прости ме за това, но разбери, че съм щастлива, както никога по-рано. Щастлива съм, че те обичам - тебе. Щастлива съм и за това, че ти започваш да ме обичаш. И животът ми се струва хубав, като никога.
Твоята Лора”
Из "Бленувам те. Любовни писма на знаменити българи" (ИК "Кръгозор")
*******
Писмо на Франц Кафка до парижката книжарка Милена Йесенска
"Сега за пръв път в моя живот дойде време, когато не съм сам. Защото не е само твоята телесна близост, но и Ти самата си успокояващо-тревожна..."
„Понякога имам усещането, че имаме стая с две врати една срещу друга и всеки от нас е хванал дръжката на своята врата и само едно трепване е достатъчно, за да излезе другия през своята врата, а ако в този миг единият каже дори само една дума, другият съвсем ще затвори вратата зад себе си и ще изчезне. Но другият пак ще отвори тази врата, защото това е стая, която може би не можем да напуснем. Ако не бяхме едно и също, ако единият беше спокоен, ако предпочетеше уж да не обръща внимание на другия, ако започнеше полека да оправя стаята, като че тази стая е като всички други. А вместо това всеки от нас се държи край своята врата като другия, понякога и двамата са зад вратите си, а хубавата стая е празна... Мъчителни недоразумения се раждат от това, Милена...”
*******
Ърнест Хемингуей и Марлене Дитрих
Връзката им никога не прераства във физическа, но писмата между тях са показателни за чувствата им.
Хемингуей в писмо до Марлене Дитрих, 19 юни, 1950 г.
“... Не мога да призная, как всеки път, когато те прегърна, се чувствам у дома... Обичам те, притискам те силно и те целувам здраво.”
*******
Оскар Уайлд и лорд Алфред „Боузи” Дъглас
Март 1893, Хотел Савой
„Най-скъпо от всички момчета,
Писмото ти бе възхитително, червено и бяло вино за мен; но аз съм тъжен и без настроение. Боузи, не трябва да ми правиш сцени. Те ме убиват, те разбиват красотата на живота. Не мога да те видя, толкова гръцки и изискан, извратен от страст. Не мога да слушам твоите изваяни устни, които казват отвратителни неща за мен. Скоро ще бъда изнудван от всяко жиголо в Лондон, вместо да те имам рязък, несправедлив, ненавиждащ. Ти си божественото, което искам, същество на изящество и красота; но не знам как да го получа. Да дойда ли в Солсбъри? Сметката ми тук е 49 паунда на седмица. Също имам и нова всекидневна с изглед към Темза. Защо не си тук, скъпи мой, мое великолепно момче? Страхувам се, че трябва да си замина; без пари, без кредит и със сърце от олово.
Твой собствен,
Оскар”
Вижте повече за наградата>>>
