Глория Суонсън (27 март 1899 г – 4 април 1983 г.) е американска актриса, певица и продуцент. Повечето хора я разпознават най-вече като Норма Дезмънд от филма „Сънсет Булевард”. Започва да изпълнява малки и епизодични роли в комедии, когато е едва 14-годишна. Тя е една от забележителните актриси от ерата на нямото кино, а също и модна икона на своето време. По-късно тя създава собствена компания и прави „Сади Томпсън”, „Кралица Кели”, който остава незавършен, както и първия си говорящ филм, „Бракониерът”. След кратко затишие около филмовата си кариера, Глория прави своето историческо завръщане със „Сънсет Булевард”. Автобиографията й „Суонсън за Суонсън” е публикувана през 1980 година – 3 години преди да почине.
„Никой не получава нещо за нищо.”
„Както татко казваше, животът е 95% очакване.”
„Тялото ни е отражение както на това, с което се храним, така и на това, от което се ограничаваме.”
„Първата част от женското тяло, която повяхва с възрастта е вратът.”
„Славата беше вълнуваща до момента, в който стана изтощителна. Парите бяха забавни до момента, в който вече няма какво да си купя.”
„Живот и смърт. Те са някак си сладки и красиви заедно, но не знам защо.”
„Защото се грижа за своето тяло, то не изглежда да е на жена на моите години.”
„Сигурна съм, че неродените деца избират своите родители.”
„Майка ми и аз може винаги да гледаме през един и същи прозорец, без никога да виждаме едно и също нещо.”
„Да пишеш историята на своя живот е нещо като да пробиваш собствените си зъби.”
„Вложих много повече смисъл в моите мемоари, отколкото, в който и да е от браковете ми. Не можеш да се разведеш с книга, нали?”
