Великият пост е възходящ път с етапи на разбулване тайната на спасението; 49 дни на размисъл и съзерцание чрез пост, молитва, покаяние и добри дела; сезонът от годината на нашата духовна пролет, в която заедно с всички творения се учим с по-голямо усърдие да търсим Бога и да Го желаем.
Цветница е! Празникът Вход Господен в Йерусалим. Всеки християнин се превръща своего рода в един свещен Йерусалим: - посреща Спасителя Христос в своето сърце, посреща Го тържествено с възклицания: "Осанна!", обсипва Го с цветя и това му носи мир, радост и силна надежда. И ето, веднага във вечерта на единствения празник, чието честване богослужебно никога не се приключва, за да бъдат сърцата ни винаги отворени за идващия Господ, Църквата ни напомня за тежестта и цената от проявленията на греха. Вечерта на Цветница църковните камбани вече бият траурно, защото нашият Господ плаща цената на нашите грехове. Влизаме в седмата седмица на Великия пост – Страстната седмица на Христовите страдания, когато именно в траурната мистика ни се разкрива Божията любов към всеки един от нас.
В тези, наистина святи дни, когато нашият Господ – Богочовекът Иисус Христос болезнено ни спасява, трябва и най-закоравялото сърце да се затрогне и да се запита: Какво е отношението към унизения, болния, поругания, изоставения, презряния? Как постъпваме към всеки страдащ и угнетен? Осъзнаваме ли изобщо жестокосърдието си? Не сме ли с делата си предатели иудови: - от "Осанна!" до "Разпни Го!"? До такава степен сме поданици на лъжата, която дори българският закон не преследва, та не усещаме, че живеейки в света на лицемерието сме се превърнали в евтини човешки фалшификати.
Конкретно в тази седмица се разбира ясно, че Бог е любов, защото от Голгота, от Кръста Господ с разпнатите Си ръце ни прегръща и извършва чудо – приема ни такива, каквито сме, а ако и ние Го приемем ни прави по-добри. Нали?
Това са разсъжденията на Архимандрит Дионисий, Началник отдел "Богослужебен" при Св. Синод, специално за читателите на Ladyzone.bg
