На днешния ден, 14 октомври, отбелязваме Петковден - празник на Параскева Петка Търновска, закрилница на семейството, бременните и родилките. Честит имен ден на всички, които носят имената: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева!
По традиция на Петковден се прибира реколтата и се гадае каква ще е зимата. Ако навън грее слънце и листата на дърветата все още не са окапали, зимата ще е тежка. Ако на днешния ден е студено и мразовито, зимата ще е мека и благосклонна.
Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. Дотогава всичката земеделска работа трябва да е приключила.
Манастирът "Св. Петка", известен още и като Клисурски манастир, се намира в подножието на Люлин планина. В миналото от тук е минавал стар път, свързващ София с Брезник, използван най-вече от търговци.
Старата манастирска църква е била построена преди повече от 300 г. Внушително, нали?! Но времето си казва тежката дума и през 1954 г. тя рухва. Игуменката Мария Магдалена поема инициативата и с нейна помощ е построена сегашната църква. В момента в двора се строи още една нова църква, а в старата се реставрират стенописите. Характерни за целия манастир са ярките цветове. Можете да ги видите дори в старите ниски сгради в монашеската част. През замазката им прозира кирпич - символ на старост, но тъмносините и червени цветни линии около него придават невероятна жизненост на сградата.
До "Св. Петка" води асфалтиран път, така че лесно може да стигнете с автомобил. Ако сте големи ентусиасти, може да опитате и дълга разходка пеша от центъра на Банкя. Пътят е около 8-9 км. Предвидете си обаче време за почивки, както и за връщане обратно, защото манастирът не предлага нощувки. Другият вариант да посетите това красиво място е с междуградски автобус по линията Банкя-село Клисура. Трябва да слезете на разклона, обозначен с табела, и да повървите за кратко пеша нагоре.
Точно след завоя, на който си казвате "Ох, изморих се, повече не мога!", пред ширнала се огромна, красива поляна и до гъста борова горичка се намира манастирът - един от много, много красивите в България.
През пролетта градините на "Света Петка" са пълни с цветя - от най-ранните минзухари до лалетата и нарцисите. Лехите се окопават и в тях се садят лук, салати, чесън, домати и други зеленчуци. В средата на двора расте стар орех, който хвърля дебела сянка над пейките и масичката за почивка. И сред цялата тази идилия - червено-кафяви кокошчици разхождат пернати телца.
Ето това са нещата, които показват, че манастирът не е застинала в историята картинка. Животът е в него - в стръкчето домат, което пораства от семенце, в калинката, изпълзяла по стеблото на цветето, та дори в червейчето, което се опитва да избяга от клюна на кокошката.
Преди да си тръгнете, не забравяйте да запалите свещичка и да хвърлите стотинка в каменното корито на манастирската чешма. За да се върнете отново.
