Днес започна „събличането“ на Триумфалната арка в Париж, след като в продължение на три седмици тя беше покрита с плат – проект, замислян десетилетия от Христо Явашев и реализиран след смъртта му. Нейното опаковане се превърна в едно от най-интересните събития през изминалия месец, не само за културните среди, а за всички хора по света.
За близките на Кристо този проект беше една негова сбъдната мечта, за българите той бе повод за гордост, а за света той бе проява на смелост и обогатяване на културния свят с още една значима творба.
Инсталацията в сърцето на Париж успя да сбъдне и мечтата на едно българско момиче. 19-годишната студентка Ниа Палешникова е част от екипа по опаковане на Триумфалната арка.
Тя разбира за проекта от профилите в социалните мрежи на Кристо и Жан-Клод, след което участва в онлайн подбор и след прецизна селекция е избрана да замине за Париж и да бъде част от проекта.
Задачата на Ниа е била да общува с посетителите на вече опакованата арка, за да може важните послания на проекта да достигнат до колкото се може повече хора. „Това е и нещото, което най-много харесвах в работата си - възможността да се срещна с лица от цял свят, да се докосна до различни истории.“, разказва Ниа.
За атмосферата около реализирането на проекта момичето разказва, че всеки е бил там заради любовта към изкуството, Кристо и Жан-Клод. Срещата с толкова много съмишленици я е накарало да се чувства част от нещо специално.
Когато за първи път Ниа вижда опакованата арка, тя остава без думи. Въпреки че е наблюдавала целият процес онлайн, когато най-накрая се оказва пред завършената инсталация остава възхитена от „нереалното чувство“, което я обгърнало.
За нея този проект е като последният подарък на Кристо за нас: „Според мен посланията зад проекта са много, но едно, което открих и много ми хареса, е това, че арката е възприемана като символ на свобода в Париж и чрез идеята си Кристо успява да извърши нещо нереално, а именно да опакова свобода“.
Опакованата арка е първата творба на Кристо и Жан-Клод, която младото момиче вижда на живо. „Преди това съм виждала само по-ранни творби на Кристо, от времето, когато все още е бил в България и е учел в академията. Спомням си, че останах възхитена като осъзнах, че той е тръгнал като всеки млад художник, а днес проектите му са едни от най-значимите събития за съвременната историята на изкуството“.
До момента фокусът на Ниа е бил насочен към учене и развиване на умения, но напоследък тя започва да търси все повече своето място в арт света и да експериментира.
„Изключително вдъхновяващо е да видиш процеса на реализация на идеята на Кристо, от първите скици до пробите на плата и така до днес. Едно нещо, на което Кристо ме научи, е че един артист никога не трябва да ограничава себе си, за да се побере в общо приетите норми и винаги трябва да бъде смел и свободен.“, казва младата художничка.
