Живот, посветен на изкуството – така може да бъде обобщенa с няколко думи историята на Ярослава Бубнова. Вече почти две години тя е директор на Националната галерия и именно там минават и по-голямата част от дните й. Яра, както я наричат, пристига от Русия в България преди близо 40 години. Посреща ни в своя втори дом – Националната галерия „Квадрат 500“.
Тя живее в България от 1984 година, но идването й тук става съвсем случайно. Историята, както казва тя, е много романтичнаи с това, колкото е уникална, толкова е и обикновена.
"Омъжих се за български художник, с когото се запознах в родния ми град – Москва. Запознахме сме покрай професионални контакти и започна един много бурен романс. Той много повече неща е виждал, посещавайки различни европейски страни и това допринесе за развитието на тази връзка" спомня си тя.
Ярослава пристига в София точно преди Коледа през 1984 година. Веднага ѝ правят впечатление усещането за по-голяма свобода и умението на хората колективно да празнуват.
"Имаше огнища и чевермета по площадите, имаше захаросани ябълки. Другото, днес звучи малко смешно, в сравнение с моята родина, която все още размахваше по това време ядрения меч, България беше много по-богата. Магазините бяха пълни с различни неща, които ги нямаше в Москва. Хората бяха по-оптимистични." разказва Яра.
Пътят ѝ до страната ни, се оказва сериозно приключение. С мъжа ѝ преодоляват над 3000 км с кола от Русия до България. Тук Ярослава веднага открива разликите между родната Москва и София.
За нея най-голямата разлика е мащабът на големия град, в който е израснала и този на София. Казва, че в 16-милионна Москва трудно можеш да срещнеш познат на улицата. А тук, разхождайки се изведнъж виждаш някой приятел. Освен града обаче, характерът на българите и отношението им към руснаците също се оказват необичайни за Яра.
"С годините забелязвам много активна русофобия и да, тя тежи! Аз разбирам нейните причини, в контекста на българската история и всичко свързано с последното столетие. Понякога е страшно обидно, особено като прочета – "Руснаците са робска нация, те не могат да постигнат нищо, защото са свикнали само да се подчиняват". Не съм убедена, че е точно така. Вероятно и с това трябва да свикна, стискам зъби!" споделя тя.
Въпреки руските си корени Ярослава казва, че приема за мисия да разива Националната галерия, а България винаги заема специално място в нейното сърце.
"Тази година е безумна в епичен мащаб, никой никога не е бил подготвен за това нещо. Тя научи хората да видят, да прочетат за нещата, които ги интересуват без да се преместват, без да посещават. Много от културните институции по света преминаха на онлайн режим тази година. Ако ние отдаваме всичко, чрез този филтър на дистанция, как ще привлечем хората отново? За изкуството, всякакъв вид необичайни обстоятелства, могат да се окажат сериозен стимул. Отново преосмисляне, отново търсене, отново намиране на адекватност спрямо ситуацията!" убедена е Яра.
