За нещастие на много абитуриенти, училищната година този път няма да завърши както подобава с балове до сутринта.
Но една прекрасна инициатива ще компенсира по по-качествен начин всички, на които тепърва предстои да навлязат в големия живот - "12 писма до дванадесетокласниците" на Емилия Славова.
Кампанията започна на 24 май - Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост - като ще продължи две седмици, в които всеки ден ще излиза по едно писмо от известни български писатели, актьори, художници, общественици.
Ето най-важните неща, които научихме (дотук) от техните писма до българските абитуриенти.
"Нормално е да сме несигурни и объркани. Нормално е да не знаем отговорите. Нормално е да се колебаем какво точно ни се прави в бъдеще. Светът е изтъкан от несигурност. Колебаещият се човек мисли и търси пътища, вглежда се повече в хората и света. Прекалено увереният в себе си не забелязва нещата наоколо. Но каквото и да правиш, помни, че имаш една супер сила с теб – това, че си млад. Имаш правото (и времето) да започваш и да се отказваш, да тръгваш и да се връщаш, имаш правото на грешка. И правото да я поправяш. Ползвай това право."
- Георги Господинов, писател
"Сега сте красиви и силни. Всички виждат колко сте красиви, това няма как да се скрие, дори да не сте облечени в официални и скъпи дрехи. Красотата няма нужда да бъде демонстрирана шумно, тя вълнува най-силно, когато е естествена. И за силата нещата стоят горе-долу така. Силен е не този, който демонстрира и налага мускулите си, а този, който може да запази спокойствие, да отстъпи, да замълчи. Силата е нищо без контрола върху нея."
- Кирил Златков, художник
"Ето и една добра новина – ученическите години нищо не предрешават! От днес сте свободни да постигнете мечтите си, все едно как образователната система ви е оценила. Не ставайте зависими от мнението на другите. Настъпва времето на вашата инициатива, на вашия житейски проект. Градете го с чувство, въображение, доза риск и разум, вслушани в гласа на детето."
- Снежина Петрова, актриса
"Израснахте в Интернет и някъде там, сред трилиони пиксели, остана невинността ви. Вие сте първите истински киборги – вашият живот е в непрестанен инфрмационен прилив, но вие инстинктивно и свободно сърфирате през цунамито. За да поберете света в себе си, ще трябва да му направите място. Да разчистите стаята на съзнанието си за житейския опит. Но най-трудно ще преборите клишетата, с които са ви отгледали в къщи, в училище, в Google (признайте, че поголовно преписвахте от там!). Завършвайки училище, ще се наложи да забравите наученото, да го разрушите и от отломките да го подредите наново – сами. Да изградите своя система от критерии, с които да различавате пикселовата от реалната реалност."
- Мария Ландова, художник
"Човек трябва да намира начин и да прави нещата, в които вярва. Тези неща винаги водят до други неща, те пък – до трети. И истински важното е някъде там по веригата, макар да е скрито от погледа ти в началото. Само че ако не започнеш – по всяка вероятност никога няма да стигнеш до него."
- Манол Пейков, издател
