Във времена на социална изолация заради пандемията от новия коронавирус, стартирахме поредицата #ОстанетеСиВкъщи с известни български артисти - писатели, поети, музиканти, режисьори и актьори, които ще представят любимите си книги, филми и музика. Така че всеки да може да им се наслади - не само по време на самоизолацията вкъщи, но и винаги да намира вдъхновение в тях.
Новият гост в рубриката #ОстанетеСиВкъщи е Георги Господинов - един от най-популярните и превеждани български писатели, автор на романите "Естествен роман", "Физика на тъгата", сборника с есета "Невидимите кризи", стихосбирката "Там, където не сме", сборника с разкази "И всичко стана тъга" и много други.
Преди броени дни българският писател съобщи, че предстои да издаде нов роман, който е писал през последните години и "вероятно ще излезе до месец", допълни Господинов пред Ladyzone.
Носител на редица престижни литературни награди, сред които наградата "Български роман на годината" на Националния дарителски фонд "13 века България" (2013), наградата "Ян Михалски" (2016) и полската награда "Ангелус" (2019), разговаряме днес с Георги Господинов за любимите книги, към които обича да се връща с удоволствие.
Случи се така, че в самото навечерие на всичко това, през февруари, сложих точка на новия си роман. Писах го в един свят от вчера и като вдигнах глава, светът вече беше друг. Темата е на пръв поглед различна, но усещането за тревога е било във въздуха. Една от главите впрочем започва с думи за "вируса на миналото", който превзема света. Вероятно до месец романът ще излезе. Защото, ако спрем да четем, пишем и издаваме, чакайки да отмине кризата, това ще е малко предателство и бягство. Тъкмо книгите и цялото изкуство ни казват, вижте, имало е такива неща и преди, имало е чума и пандемия, те са минали и са останали историите. Останал е "Декамерон" на Бокачо, писан по време на чума, останал е "Дневник на чумавата година", останали са пиесите на Шекспир, стиховете на Пушкин, писани в изолация. Както казва Маларме, светът съществува, за да се превърне в книга.
Какво правя в дни като тези? Стоя като всички в следобеда на една стая, чета онлайн или отварям някоя от книгите, които съм взел със себе си. Тук трябва да кажа, че тази криза ме завари далеч от дома и библиотеката ми и това е огромна липса. Дори изолацията не ми е такъв проблем, писателят със самота не можеш да го стреснеш, но това, че не мога да ровя из библиотеката, да извадя една книга, да прочета нещо, да я върна пак, да проверя какво има зад нея на втората редица, да се изненадам от забравена вече книга… Такива работи страшно ми липсват. Така че всички, които сте до библиотеките си, радвайте им се, вземайте и четете напосоки, каквото ви хване окото.
Все пак съм взел няколко книги със себе си. Нося ги където и да пътувам. Това са обикновено стари книги, които препрочитам всяка година. И това, може би изненадващо, ще е моята препоръка. В дни като тези спокойно можете да се връщате към някоя стара книга. Има особено спокойствие в това. То е като да се завърнеш в стая, където вече си живял, уж всичко ти е познато и все пак те изненадва. Впрочем казват, че след случилото се на 11 септември се наблюдавало рязко покачване на посещенията в музеи и галерии, в частта за старо изкуство. Човек има нужда да си препотвърди наличието и трайността на света. Нещо такова е и с връщането към старите книги.
Винаги нося със себе си един Борхес. Книгата, която сега е с мен, е първата, която излезе на български - "Вавилонската библиотека", излезе през 1989 г. и помня как я четяхме тогава, като излаз към друг свят. Да четеш Борхес в кое да е време е спасение, но в дни като тези още повече. Отваря нови врати на смисъла, вкарва те в лабиринти от времена, излъчва особено класическо спокойствие.
Бих препоръчал също стари автори - като Сенека, например. "Писма до Луцилий" например би било добро упражнение. Нося си няколко томчета с поезия, поезията е като бърза помощ, пристига винаги първа.
Една книга с избрани неща на Т. С. Елиът, от началото на 90-те. Поезията на Елиът от 20-те, когато излиза "Пустата земя", идва тъкмо след такова кризисно време и предшества една друга криза от 1929 г.
Впрочем по онова време тъкмо са излезли едни от най-важните книги на ХХ век, може би сега е моментът да си ги припомним. Това са неща като "По следите на изгубеното време" на Пруст, "Одисей" на Джеймс Джойс, книгите на Вирджиния Улф.
Още една препоръка, четете есета. "Собствена стая" на Вирджиния Улф излиза тъкмо през тази година, преведена е прекрасно на български от Иглика Василева, както и "Одисей" на Джойс впрочем. Есето е жанрът, който в такова време е сякаш най-адекватен, дава ни инструменти да мислим себе си и света.
Видях, че в момента едно малко издателство, движено от внука на Йордан Радичков, който също е писател, издава електронно, с безплатен достъп едни от най-хубавите истории и пиеси на Радичков. Сега е моментът да се обърнете към издателствата, да си поръчате книги директно от тях или от малките книжарници. Това е много ценна подкрепа. За да не се скъса тази деликатна нишка автор-издател-книжарница-читател. Такива неща се възстановяват най-трудно. Това е, останете вкъщи, ако можете да си го позволите, защото има хора, които не могат. И отворете една смислена книга, там вече всичко, което сега преживяваме, е написано.
Леко и бавно четене!
Г.Г.
