За Георги Господинов и "Там, където не сме" е трудно да се пише. Той има онзи афинитет към думите, който притежават японските майстори, научили се да приготвят риба балон, към храната. Фугу (рибата балон) е смъртоносна и ако не се сготви правилно, само един екземпляр може да убие 40 човека. Противоотрова няма! Японците се учат около 12 години, за да усвоят тънкостта на техниката за приготвянето. Нишката, която минава от "Малко сутрешно престъпление", пронизва в сърцето "Картография на отсъствието" и се заплита на стегнат възел в "Другаде" е също толкова тънка и прецизна в остротата на смисъла си, като нож за филетиране на риба. Процесът на обработка на игленика, както още наричат тази риба, е 30-степенен. Г. Господинов "обработва" читателя си с 94 стихотворения. На вид тънката книга, всъщност е като онези помещения, в които влезеш ли, се оказват огромни. Може би това ще умилостиви много от хората, които постоянно роптаят срещу високите цени на книгите. Да, книгите са скъпи. Скъпи са, защото са... скъпи!
"Там, където не сме" е книга за това, което е отвъд. Но не става дума за живот след смъртта или рая. Не! Би било тривиално, ако е така. А Г. Г. е всичко друго, но не и тривиален. Г. Г. открива широтата на онзи момент, който можеше да съществува, ако нещо се беше случило, разказва за онези неща, които биха изглеждали така, ако бяха тук и сега, споделя за чезненето и отсъствието.
Ако трябва да сравня с нещо познато, бих казала, че в книгата са забъркани 2 с. л. от "Няма таква книга" на Людмил Стоянов и още толкова от "Алиса в Огледалния свят". Само толкова! Останалото са си думите на Г. Г. в най-чистите им господиновски звуци.
Любим цитат от книгата:
Там е купата,
дето се счупи,
сега - цяла
като по чудо.
Там е мама на 20,
която не помня,
там е роклята, дето
не посмя да си купи
и сега й отива,
там е баща ми,
висок и красив,
там надничам и аз
за секунда,
но още е рано,
още ме няма
там.
Оценка 10 от 10
"Там, където не сме" се чете по различен начин на различните места, и в различното време. Отворете 13 страница (например). Прочетете я. Станете. Прочетете я пак - вие вече не сте същите.
Идете си. Премислете. Забравете. Отворете я пак на скала на Витоша, или на отбивка на магистралата, до кривото дърво в Синеморец или в хотела в Киселчово. Друго е мястото, идването и отиването. Друг е моментът сега, други са и моментите отминали. 13-а страница ще ви говори по друг начин.
Някаква магия все едно са сложили в мастилото на буквите и то пропива в кожата на всеки, който държи книгата в ръце. Като отровата на рибата балон - или разгръщаш нови сетива за света или отиваш там, където не си.
