Мина доста време от последните ми откровения, опасявах се, че вдъхновението ме е напуснало завинаги, в следствие на монотонния живот, който водя напоследък. Психопатите изчезнаха, драмите намаляха, няма нови влюбвания... като цяло скука. Но се появи цветна нотка в ежедневието ми. Случи се нещо, което разведри деня ми и ме хвърли в нова серия от размисли... Въпреки икономическата криза и трудния живот в страната ни, нужно ли е да се самозабравяме и да подхранваме егото си с измислени титли?
И така...
Привечер е. Лек дъждец ръми и е студено, но аз и Силвия крачим бързо по „Граф Игнатиев“, увлечени в разговор, предаващ събитията от деня. Целта ни бе заведение за бързо хрнене (или по-точно заведение с манджи), но не, за да хапнем... На вратата имаше голяма табела „Търсим продавачка”.
„Диктатор” ли съм аз? – Дневникът на една кифла>>
Един мършав, бледолик младеж с измъчена физиономия бъркаше кайма с ръцете си. Съсредоточен в работата си той почти не ни забеляза. До него стоеше пълничък, нахакан мъж, който се суетеше около манджите. Настана неловко мълчание...
- Добър ден, пардон, вечер, интересуваме се от обявата за продавачки. – каза Силвия с любезен тон, очакваща същата реакция в замяна.
- Вие CV носите ли? – Каза „нахаканият” мъж с леко раздразнен тон. Него нарекох г-н Управител, заради сериозния вид, който се опитваше да си предаде. Реакцията ме удари като бумеранг и отвърнах вместо Силвия:
- Питаме информативно. – Не знам защо, но усетих, че настъпих някого по опашката с този невинен въпрос. Чувствах, че трябва да заема защитна позиция, за да издържа на следващия словесен „удар“.
Въпросният г-н Управител остави мусаката със замах, и тръгна към мен. Завъртя глава и демонстративно се опита да ме постави на място, заради наглостта ми да задам въпрос.
Забраненият плод! – Дневникът на една кифла>>
- Бюро информация е отсреща, там ще намерите за каквото ви трябва информация. – каза той с леко задоволство, сякаш светът е в краката му.
- Ама, вие търсите ли продавачка или не? Защо имате обява тогава? – След този въпрос буреносен облак от емоции се събра около главата на готвача, очите му присветнаха, а физиономията му се изкриви злобно. Любопитно зачаках отговора.
