Ваня Стамболова зае второто място във "Фермата", след като на финала бяха сумирани точките от проведените битки и вота на публиката. За градското момиче, отраснало във Варна, цепенето на дърва, забиването на пирони и останалата фермерска работа бяха новост и истинско предизвикателство, но лекоатлетката се справи с лекота с тях. "Спортът изгражда характера", казва Ваня, а ние сме сигурни, че пребиваването й във "Фермата" е изградило и ще остави у нея много нови и ценни неща.
Как прие егото на един спортист второто място?
Трудно. Въпреки че съм спортист и би трябвало по-лесно да приемам загубите, аз съм доста емоционална. Не давам външен облик на чувствата в себе си, но отвътре в мен кипи. Все пак смятам, че се представих достойно. От второто и от четвъртото място най-много боли. Второто е най-неприятното, защото си само на крачка от големия успех. Все едно си на върха, но не точно. Най-хубавото е, че си поставих цел да стигна на финала и изпълних тази цел. За това се радвам най-много. Дали е било шанс, късмет, или труд, важното е, че успях. И за себе си съм удовлетворена.
Направи ли си някаква равносметка след „Фермата“?
Успях да седна насаме със себе си в деня след финала. Тогава имах възможност да си помисля за нещата, които се случиха. И за тези на финала, и през цялата „Ферма“. От тук насетне все повече равносметки ще правя. Но това изживяване приключи. Продължава истинския живот.
Научи ли нещо ново за себе си?
Най-очебийните неща, които видях, са в моите мимики и жестове. Тъй като човек няма възможност да се гледа отстрани, видеозаписите ми показаха много. Видях неща, които правя несъзнателно – например да присвивам устни, когато съм леко притеснена. Иначе бях самата себе си във „Фермата“ и това за мен е най-ценното.
Какво промени „Фермата“ у теб?
Доста неща. Видях и отрицателни, и доста положителни черти в поведението си. Това е живото доказателство, че мога да се правя с всичко.
Липсваше ли ти спортът вътре, тренировките?
Първите дни, когато имах сили, тренирах доста често. След това работата стана наистина много и човек се увлича в чисто битовите дейности, поради което не остава време за спорт. Поддържах форма с тичане и упражнения, но просто животът там беше друг.
Какво ни трябва на нас, българите, за едно истинско съединение? Каква е твоята чисто човешка гледа точка?
Трудно ни е на нас със съединението. Колко пъти имаше различни протести, на които се събираха хора, но бяха твърде недостатъчно, за да се промени нещо. Аз лично смятам, че българинът гледа по-скоро в чуждата паница, отколкото в своята и това е проблемът. Покрай „Фермата“ имаше доста злоба и коментари от най-различни страни и на мен това не ми хареса. Смятам, че всеки трябва да гледа собствения си живот и да се опитва да помага, а не да плюе и да бъде неблагодарен!
