На 1 декември 1955 г. в град Монтгомъри, щата Алабама, една 42-годишна шивачка на име Роза Луиз Паркс се качва в автобуса след работа. По онова време в южните щати на САЩ важат т.нар. закони на Джим Кроу – строги расови разделения, според които чернокожите и белите хора не могат да споделят едни и същи обществени пространства. В автобусите, например, предните места са „само за бели“, а чернокожите трябва да седят отзад.
Роза сяда в секцията за „цветнокожи“, но когато автобусът се пълни и шофьорът ѝ нарежда да отстъпи мястото си на бял пътник, тя спокойно отказва. Този отказ не е просто момент на умора – той е акт на достойнство. „Бях уморена не от пътуването, а от това да се подчинявам“, казва по-късно тя.
Шофьорът вика полицията, а Роза Паркс е арестувана и глобена с 14 долара.
„Бях арестувана и нямах никаква идея, че ще се стигне до тук. Беше обикновен ден като всеки друг. Единственото нещо, което направи този ден значим, беше, че хората се включиха“, заявява Паркс след това.
Нейното простичко „не“ е началото на нещо голямо
Арестът ѝ предизвиква буря от реакции. Местните афроамерикански лидери, сред които младият д-р Мартин Лутър Кинг-младши, организират бойкот на автобусите в Монтгомъри.
В продължение на 381 дни чернокожите жители отказват да се возят в градския транспорт, като вървят пеша или си организират алтернативен превоз. Това нанася сериозни финансови загуби на транспортната компания и привлича вниманието на целия свят.
В крайна сметка, през 1956 г., Върховният съд на САЩ обявява сегрегацията в автобусите за противоконституционна.
От шивачка до символ на човешкото достойнство
След тези събития Роза Паркс губи работата си и е подложена на заплахи, но никога не се отказва от борбата за граждански права и равенство. Тя продължава да работи за каузи, свързани с образование, младежко развитие и справедливост, а животът ѝ се превръща в символ на мирна съпротива и гражданска смелост.
„Никога не трябва да се страхувате от това, което правите, когато то е правилното нещо“, заявява гордо Паркс.
През годините получава множество отличия, включително Президентския медал на свободата, който е един от най-високите граждански отличия в страната. Тя е и първата афроамериканка, която има своя статуя в Капитолия.
Нейното наследство
През 1998 г. в много американски щати започват да отбелязват ежегодно подвига на Роза – някои го правят на 1 декември, когато е арестувана, а други на 3 февруари, когато е рожденият й ден.
Роза Паркс умира през 2005 г. на 92-годишна възраст, но нейното име остава завинаги в историята. Нейният малък и тих, но решителен бунт доказва, че понякога най-големите революции започват с едно малко „не“.
„Бих искала да бъда запомнена като човек, който е искал да бъде свободен... другите хора също трябва да бъдат свободни“, споделя Паркс.
Вижте всички снимки в галерията ни горе>>>
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
